Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лековитите сълзи на Света Петка отново помогнаха на много хора-Ето къде е параклиса, където се случват изцеленията
  • Новини

Лековитите сълзи на Света Петка отново помогнаха на много хора-Ето къде е параклиса, където се случват изцеленията

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2023
qwrpqwrskkraslras.png

Жени забременяват след години неуспешни опити за зачеване, болни лекуват всевъзможни болести и наранявания, за които медицината е безпомощна.

Случващите се като по чудо изцеления със силата на искрена вяра, са се случвали и преди, а също така и след миналия в четвъртък Петковден в скалния параклис в пограничното западно градче Трън. Именно в него убежище от своите преследвачи намира света Петка, а години по-късно безчет вярващи откриват спасение.

„Преди броени дни тук се върна една жена, за да благодари.

След счупване на ръката и постепенното й зарастване тя свалила гипса. Но дълго време не успявала да я вдигне и раздвижи, просто стояла надолу. Дошла е тук и се е помолила на света Петка, а сега се върна да благодари, защото вече свободно движи ръката си. Това е най-пресният случай, но има още много чудеса“, сподели пред „България Днес“ Магдалена Георгиева, която се грижи за скалния параклис и посреща миряни не само от цяла България, но и от чужбина.

 

Маги още помни случай на друга жена, която ражда бебе след 15 години опити, три инвитро процедури и много хвърлени нерви, пари и отчаяние.

„Случайно минавали от тук и познат им казал да се отбият и да се помолят на света Петка. След това се върнаха да благодарят, щастливи и доволни, че чудото се е случило и след 15 години мъки те са се сдобили с отроче“, разказва щастливата развръзка пред вестника Георгиева.

Тя отговаря за скалния параклис и за повече от шест години е насъбрала толкова много истории за чудодейни изцеления, че може спокойно да издаде книга на чудесата на света Петка. Важно е да се знае, казва на няколко пъти Магдалена, че в понеделник и вторник параклисът е затворен. Свещеното място вече е в зимно работно време – от 10,30 до 15 ч., и то със задължителна заявка на мобилния й телефон 0888 38 38 77. А когато студът връхлети с пълна сила, параклисът ще отваря само събота и неделя от 10,30 до 14,30 ч., отново само с предварителна заявка от предишния ден. Важно е да се знае още, че понеделник и вторник са неработни дни за Магдалена без значение от сезона.

Магдалена ГеоргиеваРеклама

Много хора идват в параклиса с молби за детенце и света Петка чува молитвите им. След това идват да благодарят на светията и да разкажат с въодушевление за сполетялото ги чудо.

 

„Детенце не можеше да говори. Дадох му ключа да отвори параклиса. Сега вече е на 8 години, говори и е в отлично здраве. Изключително много чудеса се случват“, разказва Магдалена.

При друг случай пристигнали майка и дъщеря. Молят се на света Петка да се случат на дъщерята хубави събития и да преодолее налегналите я трудности и перипетии. На другия ден заминава за Холандия. А само няколко дни по-късно щастлива се обажда на майка си, че всичко е наред и затрудненията са преминали. Майка й звъни в скалния параклис и благодари от сърце.

Най-силно въздействие и влияние имат сълзите на света Петка. Те извират и се стичат на определени места по самата скала. Вярващи посетители пълнят шишенца с чудотворната вода, която лекува почти всичко.

„Може и да се пие, но предимно е за компреси. Слага се по дрешката и се облича. Както един мъж дойде и каза, че е сложил водичка на потника, облякъл го е после се е чувствал много добре. Върши истински чудеса и вади хората от тежка и дълбока депресия. На една жена четири години лекарите не могли да й кажат какво й има. Идвайки тук, болежките й отминават“, споделя още Магдалена.

Жената е затрупана с молби от хора от цяла България да събира сълзите на света Петка в шишета и да ги изпраща по спедиторска фирма за тяхна сметка. Много от тях са лежащо болни, за които лекарите вдигат ръце и казват, че не могат да се възстановят.

„Капките обаче се стичат значително по-бавно от минали години. Намаляват все повече и не мога да напълня тубите, които ми дават“, казва стопанката на пещерния параклис.

Капките-сълзи на Христовата мъченица

С лековитата вода от скалата мнозина са изцерили зрението си. Мият очите и лицето си с нея и заредени със силна и почтена вяра, усещат благотворното й въздействие. По същия начин други жени, мъже и деца се излекували от кожни заболявания.

Благодарни хора затрупват скалния манастир с редки икони, дрехи, бебешки чорапи, храна, пари и какво ли още не. Магдалена едва успява да побере даровете в тясното помещение.

„Иконата на „Космическата Богородица“ ни е дарение от признателни хора. Тя се среща само на още 1-2 места. Както и „Богородица Трилетница“. Тя е специално за здраве, благополучие и изцеление на дечица. Както и при разпри и конфликти в семейството. Наречена е така, защото на три години света Анна я обрича на служба на Бога“, разказва Магдалена.

Светицата оставя отпечатъци

И до днес могат да се видят отпечатъците от лявото й стъпало върху скалата до огнището, както и на ръката й заедно с комата хляб, който тя отчупила, преди преследвачите й да нахлуят в пещерата. Когато посетителите се доближат до скалата, могат да се докоснат до следите, да затворят очи и горещо да се помолят за изцеление и благополучие.

Отпечатъците от ръката и крака на светицата са място за молитва и уединение

Жените свиват в юмруче лявата си ръка и я поставят на мястото на отпечатъка от ръката на света Петка, а мъжете полагат дясната си ръка върху следата от стъпалото на светицата. Колкото по-силна и истинска е вярата им, толкова изцеряването от различни и тежки болести може да се случи по-скоро.

По същия начин може да се помолите пред неръкотворния образ на Света Богородица, издълбан по дивен начин до входа на скалния параклис.

Continue Reading

Previous: Пеньо Гатевски: Минаха няколко дни от момента, в който напуснах Игри на волята, ще кажа истината
Next: Голяма акция скова Старозагорско в ранни зори! Жандармерия блокира всички входове на

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.