Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена Бориславова изригна само преди минути: Преврат в България! Ето какво обяви с разтреперан глас
  • Новини

Лена Бориславова изригна само преди минути: Преврат в България! Ето какво обяви с разтреперан глас

Иван Димитров Пешев юни 17, 2022
nlebebeiboorisov.jpg

„Преврат“ нарече Лена Бориславова отстраняването на председателя на Народното събрание Никола Минчев. Процедурата по предсрочното му освобождаване от председателския пост беше поискана от 48 народни представители от ИТН, както е по правилник, а тя бе подкрепена и от депутатите на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“.

„Трябва да се отбележи, че проблемът не е спрямо една конкретна личност, а спрямо модел на поведение. Това, което видяхме днес беше един преврат. Аз бих попитала избирателите на ДПС дали са доволни, че техни представители гласуват заедно с „Възраждане“ и обратното, а също и дали са доволни от гласуването заедно с ГЕРБ и ИТН“, попита Бориславова.

„Има една нова коалиция, която иска да спре промяната, да върне стария модел, искат да има оцеляване на всяка страна“, заключи началникът на премиерския кабинет в интервю по бТВ.

„Това, което се случи днес е онзи вододел, при който следва да се запитаме какво следва оттук нататък? Дали България ще продължи напред, или ще се върне назад в развитието си със стария модел на управление. Можем да се запитаме дали не лишиха голяма част от българския народ от бъдеще“, изрази притеснение тя.

„Една малка част от българския народ може би ще е спокойна, че отново ще може безконтролно да прокарва наркотици или пестициди през границата. Ще се спре и малкото, което бе направено. „Лукойл“ отново, може би, ще спре да плаща данъци. Може да бъде възстановено спецправосъдието“, очерта Бориславова какво следва, ако падне кабинетът.

Тя призна и кои са били грешките, които са допуснали в управленската коалиция и в управлението.

„Грешката е, че не бяхме готови на всяка цена с всеки да се договаряме, за да останем. Може би открихме твърде много фронтове срещу статуквото и те се борят като озверели с нас. Не успяхме да прокараме всички неща, които бяхме обещали“, каза още Бориславова.

„Коалицията имаше своите трудни моменти, особено с партията на Слави Трифонов. Първото голямо напрежение с ИТН бе, когато се обсъждаше как да се изплащат сумите, обещани на строителните фирми. Видяхме, че в 80-90% от случаите са били извършвани незаконосъобразни ремонти. Въпросните договори и поръчки по време на служебния кабинет, са били дадени на прокуратурата, но не е било предприето нищо. Последва изготвянето на експертни оценки“, обясни тя.

Лена Бориславова призна, че към ПП от всички страни в залата е имало заходи.

„Това наложи премиерът да заяви, че безпринципни коалиции няма да прави. Промяната вече е в ход. Тя не е лесна, не е приятна за една част от населението, която се е облагодетелствала от предния режим. Усилията ни бяха да приемем бюджета, за да подпомогнем най-засегнатите от кризите хора. Ще видим каква точно актуализация на бюджета ще бъде приет. Средствата в бюджета ще дойдат от по-добрата събираемост“, обеща Бориславова.

И Бориславова, като премиера, беше категорична, че ПП не се страхува от предсрочни избори.

„Хората сами трябва да преценят какво ще следва оттук нататък. Премиерът пое ангажимент към българския народ, за да не се ходи на нови избори, защото ще се постави под риск евросредствата за страната ни. Безпринципни коалиции няма да правим. Днес беше един много показателен ден коя е новата коалиция. Не ни е страх от избори. Вотът на българите беше против коалицията, която се оформя. На всяка цена ще продължим с борбата срещу порочния модел, защото като млади хора, искаме децата ни да останат и да живеят тук“, убедена е Бориславова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 17-годишна се удря с колата си фатално в училищен автобус, а полицията открива нещо в ръката ѝ, с което всичко става ясно
Next: Извънредно! Страшно меле между депутати в парламента, има ранен депутат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.