Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лечителят Иван Гарабитов: Ако спазвате тези 5 простички правила и болестите ще бягат от вас
  • Новини

Лечителят Иван Гарабитов: Ако спазвате тези 5 простички правила и болестите ще бягат от вас

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
fdgsdfhherher.png

Иван Гарабитов е добре познат лечител. Той е особено популярен и уважаван сред хората, които предпочитат алтернативната пред съвременната модерна медицина.

След като ни показа техниката за уникален лековит масаж срещу какви ли не болести, Гарабитов старателно определи и петте задължителни правила за крепко здраве. Ето какво да правите, за да не боледувате:

1. Правилно дишане

Задължително, единствено и само през носа. Забравете за дишането през устата, защото то води до недостиг на достатъчно кислород в мозъка. Всичко добро за нашето тяло започва от дишането. Над 90% от хората обаче не умеят да дишат правилно. Клетката живее с кислород и вода. Ние правим дишания само с 5% от капацитета на дробовете си.

Така се нарушава имунната система и обмяната на веществата. Най-важното е, че чрез правилното дишане се възстановява психическото състояние и се премахва стресът. Заради него отпада имунната защита, нарушава се обмяната на веществата, получава се дискомфорт, човек става нервен и вътрешно напрегнат. Така важните органи, като сърцето, черният дроб и бъбреците не си вършат работата и хората пълнеят.

80 на сто тялото диша чрез кожата, чиито пори са запушени, защото не изхвърляме токсините от организма. Да се поучим от шерпите в Хималаите, които изкачват 10-хилядниците без кислороден апарат и носят багажа на алпинистите. Да не би те да имат повече дробове или сърца от нормалните хора? Не, просто са се научили да дишат правилно.

2. Правилно мислене

Всички негативни мисли и качества, които се изразяват в лоши мисли – злоба, завист и т.н. – са вредни за здравето и съсипват вътрешните му органи.

3. Силата на водата

Тя е толкова важна и лечебна, колкото и вредна. Всъщност, тя може да ни служи и за лекарство, и да бъде наш основен враг. Вода не трябва да се пие преди и след хранене. Хубаво е между последното и първото пиене на вода и храненето да има разлика от поне 45 минути.

Също, вредно е да пиете вода и по време на храна, защото тя спира метаболизма, забавя го, а в много случаи дори уврежда стомаха, защото изкуствено и излишно създава допълнително количество стомашни сокове.

4. Правилно хранене

Не само вредната храна, но и вредния подход спрямо храната изобщо ни разболява. Дори да се храним с правилните продукти, ако не ги вземаме в умерени и разумни количества, рано или късно ще влошим състоянието на общото си здраве. Също, вредно е да не се храним прекалено дълго време. Сега разбирате защо е толкова важна закуската, нали?

5. Силата на физическата активност

Спортът трябва да е толкова, колкото може да поеме тялото, защото ако не е тренирано и загрято, то може да прегрее и дори да бъде наранено.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адмирации към спасител от Варна! Само за 2 дни спасил четири човешки живота
Next: Дебора излезе и вдигна България с тези нейни думи: Това съм аз

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.