Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова пусна билети по 600 лева за концерта си в Народния театър
  • Новини

Лили Иванова пусна билети по 600 лева за концерта си в Народния театър

Иван Димитров Пешев януари 19, 2024
vsdfvfgbgfbghnghhnhg.png

600 лв. удари билетът за концерт на Лили Иванова от тазгодишното й турне, видя „Телеграф“. Примата обяви тазгодишното си Национално турне 2024, което започва на 16 май от Благоевград, дни след 85-годишния й юбилей през април.

ВИП

Вторият й концерт през май ще бъде на 20-и в Народния театър „Иван Вазов“. Най-евтиният вход за него е 120 лв. в страничните ръкави на втория балкон.

Централните места там са по 150 лв., а следващата категория е 200 лв. за последните редове на партера. От интерактивната схема на „Купи билети“ става ясно, че първият балкон е блокиран за продажба, защото вероятно там ще бъдат настанени политици и ВИП гости.

Най-скъпи са билетите на първите три реда пред сцената – по 600 лв., а в централната зона са по 350 и 250 лв. Миналата година Лили за първи път реши да направи концерт в Народния, като поводът бе представянето на биографичната й книга от Валерия Велева „Моят личен дневник“.

Тогава тя пусна по-скъпи билети от тези за представлението на холивудския актьор Джон Малкович, но сега счупи всички рекорди в родния шоубизнес.

Напористи

Иначе за по-малко от 7 месеца Лили ще обиколи 10 града, като ще влезе и в по-малки зали и ще гостува и в по-малки градове, за да зарадва почитателите си. Турнето през юни започва от 3-ти във Велико Търново и следват Русе – 5 юни, Силистра – 6 юни, и Хасково – 12 юни.

През юли ще гостува в Шумен – 2-ри, Варна – 4-ти, и Бургас – 6-и. Август ще си даде почивка и на 12 септември подновява концертите в Пловдив, 14 септември – Стара Загора, и Плевен – 16 септември, през октомври: Смолян – 12-и, Кърджали – 13-и, Пазарджик – 15-и, и Враца – 18-и. На 14 ноември е рециталът в Панагюрище, 18 ноември – Кюстендил, и на 20 ноември в Сандански.

Прави впечатление, че за столицата няма втора дата, както и нищо за декември. Най-вероятно певицата и екипът й умуват дали да правят два-три поредни дни в НДК, или отново да атакуват „Арена София“, тъй като напористите й по-млади колеги като Миро, Любо Киров и „СкандаУ“ вече са заявили дати за най-голямата софийска зала.

Преди да започне турнето си, Вечната Амбър на родната музика ще пътува до Брюксел, където на 16 март ще пее до езерата на Иксел в зала Flagey.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този български град става рай за пенсионери: Дават им отстъпки навсякъде
Next: Идва огромна промяна при пенсиониране в държавните фирми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.