Кадър Линда Маккензи Петкова с Кирил Петков, когато са били на 20 години в България
България очаква много от първата си канадска двойка, е заглавието на обширен материал в канадското авторитетно издание National Post.
Съпругата на премиера Линда Маккензи Петкова публикува статията в профила си във Фейсбук
Линда Петкова се чувства повече у дома в България, отколкото в Канада. Откровението съпругата на премиера Кирил Петков прави пред канадското издание „Нешенъл поуст“, което публикува обширен материал за семейството. Той е озаглавен „България очаква много от първата си канадска двойка“.
Оригинал в https://nationalpost.com/news/canada/bulgaria-has-high-expectations-of-its-canadian-first-couple
Представяме ви го без съкращения в превод на Димитър Мартинов в „24 часа„:
Линда Маккензи е родена в Отава през 1979 г. и прекарва тийнейджърските си години в Кортни, Британска Колумбия, малък град по средата на остров Ванкувър. Сега държи собствена пекарна и живее със съпруга си и двете им дъщери, третата е в университета.
Само дето младият мъж, когото срещна в Университета на Британска Колумбия и за когото по-късно се омъжва, прясно добилият канадско поданство Кирил Петков, наскоро избран за министър-председател на България.
Петкова никога не е напускала Северна Америка и не е знаела нищо за България, страна със седем милиона в Източна Европа, преди да срещне Петков в университета в края на 90-те години.
„Той ми каза, че България)= е на север от Гърция и аз все още не бях толкова сигурна къде е“, казва Петкова.
„Но тогава никога не съм мислила, че ще се преместя тук, така че всъщност нямаше значение. Просто го харесвах.”
Петков и семейството му имигрират във Виктория, когато той е на 14. Той става добър приятел с близначката на Петкова, която му е състудентка. Запознава се със съпругата си, когато и тя постъпва в същия университет – Университета на Британска Колумбия.
Животът на младата двойка върви бързо. Те се женят, когато са на 20, а първата им дъщеря Ванеса се ражда седмица преди да започнат четвъртата си година в университета. След като Петков завършва търговско образование през пролетта на 2001 г., младото семейство предприема пътуване до България, обикаляйки цялата страна с ладата на родителите на Петков над 10 седмици.
„Беше като период на меден месец — със съпруга ми, но и със страната“, казва Петкова.
След края на пътуването, Петков постъпва на работа в канадската компания McCain Foods в Брюксел, Белгия, и там Петкова завършва последния семестър на степента си по икономика. Тя приключва семестъра веднага след раждането на Ванеса.
Петкови прекарат две години в Брюксел, преди Кирил да бъде преместен в Торонто, а след това още две години в Кеймбридж, Масачузетс, където той учи за магистър, а тя работи като научен сътрудник в Харвард.
След две години в САЩ Петкови решили, че ще опитат да живеят в България няколко години и след това ще видят къде ще ги отведе животът, Петков приел работа в столицата София, като управлявала първия голям търговски парк в България. Но първо Петкова се преместила за кратко обратно на остров Ванкувър.
„Не ми беше достатъчно удобно да родя в България, така че всъщност… се преместих при родителите си за два месеца“, казва тя със смях, имайки предвид втората им дъщеря Ема. Семейството заминава от Канада за България, когато Ема е само на пет седмици, веднага след издаването на паспорта.
„През 2007 г. повечето българи, особено по-възрастните, не говорят английски. Но по това време нямаше много български курсове или ресурси. „Езикът беше наистина труден за мен“, казва Петкова.
Българският се пише с кирилица, същата азбука, с която се пише руски. Но азбуката не била основното предизвикателство за Петкова (или на български Петкова).
„Те имат много повече времена от нас и имат мъжки и женски род, което бъркам през цялото време…. Все още правя много грешки, но българите са толкова благодарни. Те са толкова изненадани, че някой от Канада може да го научи.”
Петкова скоро можела да разговаря с таксиметрови шофьори, които не били свикнали да се срещат с хора, които са се преместили в България. „Всяко такси, в което се качвах, беше като: „О, познаваш ли този човек, Иван, от Торонто? Той ми е братовчед. Толкова е смешно, че ти си тук, а той е там!“
Не е чудно, че таксиметровите шофьори са били изненадани. През последните 30 години имаше масово изселване от България, откакто границите на страната се отвориха след падането на еднопартийния комунизъм.
Така че Петкови пренебрегват тенденцията, когато семестят там. След ритейл парка Петков създава собствена компания ProViotic, която произвежда първия в света веган пробиотик от цветето на кокиче.
Финансово независим от успеха на ProViotic – продукт, препоръчан както от Опра Уинфри, така и от великия тенис Новак Джокович, Петков насочва вниманието си към следващото поколение.
Той преподава свързани с Харвард бизнес и икономически курсове в Софийския университет, откакто се премесва в Българя, а през последните няколко години също помага на студенти да стават предприемачи, всичко това безплатно.
Двойката се сдобива с третата си дъщеря Ани през 2012 г. След пристигането си в България Петкова се занимава с доброволческа дейност, работи малко за неправителствена организация и след това се захваща с онлайн продажби за американска модна компания. Нищо съвсем подходящо; тя била затънала в коловоз и не била щастлива.
„Не съм имала работа на пълен работен ден от около седем години… Исках да се откажа и не знаех какво друго да правя“, казва Линда.
В свободното си време Петкова пекла. Това било отчасти по необходимост, защото година след като пристига в България, тя казва: „Разбрах, че имам проблеми с щитовидната жлеза, които се дължат на глутен. И тогава, няколко години по-късно, разбрах, че всичките ми дъщери имат същия проблем. Тук изобщо нямаше ресурси… така че просто започнах да правя всичко от нулата.”
На всичкото отгоре Ема, нейната средна дъщеря, била диабетик.
Петкова имала известен опит с тези състояния — майка й Маргарет Макензи има цьолиакия. Диетолог, тя била разработила своя собствена смес от брашно.
„Тя беше в челните редици на разработването на много от тези безглутенови продукти и инициативи, въпреки че не печелеше от това“, казва Петкова.
Тя адаптира рецептите, за да бъдат възможно най-безглутенови и нисковъглехидратни за дъщерите й. Приятелите й започват да я молят да пече за рождените дни на децата им и „всички ми казваха, че трябва да отворя място“.
И преди три години и половина „Отворих място!“ Купих малък магазин за белгийски шоколад, сложих индустриална кухня от неръждаема стомана „и започнахме да правим торта“.
Това е началото на Amelie Sweet Shop, единствената в България пекарна без глутен. Освен че приготвя лакомства, които дъщерите й могат да ядат, Петкова предлага и печени на тези, които спазват веган, кето и сурова храна.
Един ден приятелка на приятелка пише на Петкова, че е фен на тортите й. Защо не кандидатстваш за MasterChef България? Петкова не гледала много телевизия и никога преди не била виждала българската версия на шоуто, но си помислила – добре, защо не? Най-малкото би било добра реклама за нейния магазин.
„Беше наистина забавно, цялото нещо, просто защото не го взех много сериозно… Всеки път, когато отивах (мислех си): „О, Боже, това се случва!“
Петкова има обещаващ старт на кампанията си MasterChef през 2020 г., като бързо се изкава в Топ 16, след като приготвя своя фирмен десерт. Но пътуването й приключва при предизвикателство с паста; като не яде глутен, тя е в неизгодно положение. Петкова завърши 13-а от 16-те финалисти.
Но тя направи всичко на български и получи желаната реклама.
Десетки хиляди протестиращи излязоха по улиците на София в продължение на седмици през 2020 г. Те обвиниха Бойко Борисов, министър-председател през по-голямата част от предходното десетилетие, в широко разпространена корупция и съдебната система да го защитава.
През 2021 г. в България имаше два избора, които завършиха без партията с най-много гласове да може да състави правителство. През това време страната управлява независимо служебно правителство и именно в това правителство Петков заема пост за първи път, когато е назначен за министър на икономиката.
Приятелят на Петков и съученик на Харвард, Асен Василев, с когото той преподава свързаните с Харвард курсове в Софийския университет, също беше назначен в това правителство като министър на финансите.
За новите избори през ноември миналата година Петков и Василев решиха да се включат и да създадат своя партия „Продължаваме промяната“. Те се явиха на антикорупционна платформа — по думите на Петков „нулева толерантност към корупцията — значи не малка, не ограничена, а нулева“ — и спечелиха най-много места.
Петков и Василев преговаряха с други партии за съставяне на правителство и в средата на декември Петков официално бе избран за министър-председател, а Василев се завърна като министър на финансите.
„Положителната интерпретация от оптимистите е, че това са двама млади мъже, образовани в Харвард“, които ще оправят това, което трябва да се поправи в България, казва Робърт Филипс-младши, доцент по политика и международни изследвания в Американския университет в България, който живее в страната от близо 30 години.
Филипс допълва, че Петков трябва да се справи с корупцията и върховенството на закона, здравната и образователната система. Ако успее да ги подобри, тогава може би повече български емигранти ще се приберат у дома.
Българската конституция гласи, че министрите не могат да имат двойно гражданство, така че Петков трябваше да се откаже от канадското си гражданство, когато стана министър на икономиката през 2021 г.
„Гимназия и университет в Британска Колумбия едни са най-хубавите ми спомени“, казва Петков. „Тук, разбира се, срещнах Линда. Всеки път, когато си помисля за Канада, имам наистина положителни спомени за ранния си живот и началото на кариерата си… Връзката ми с Канада все още е в сърцето ми.
„За мен отказът от канадско гражданство беше избор, който трябваше да направя. Но тъй като наистина имах силното желание да променя държавата си точно сега, това беше цена, която бях готов да платя…
„Удивително е да си помислиш за седем милиона души – че животът им може да бъде по-добър от твоята работа. Това е невероятна възможност и огромна отговорност.“
А Петков се гордее със съпругата си, която, без да иска, се е доказала като политически актив.
„Една дама ми каза: „Знаеш ли защо ще гласувам за теб? … Защото видях жена ти да прави торта със собствените си ръце миналата неделя. Не съм виждал жените на министрите да пекат сладкиши в такава малка пекарна.“
Вече са минали 14 години, много по-дълго в България, от двете години, за които Петкови първоначално планираха. България е повече като дом на Петкова, отколкото Канада. Това също й даде увереност, която може би дори не е знаела, че има.
„Липсва ми семейството си… но наистина се чувствам чужденка, когато отида в Канада, само защото това е различен начин на живот“, казва Петкова.
„В България има това чувство за хаос и свобода, което го няма в Канада… Имам Амели, което не бих могла да направя в Канада или поне не знам как бих могла… Не знам дали можех да си позволя да го направя или щях да имам смелостта да го направя.“
Но тя го направи и с Амели, казва Петков, съпругата му също е българска промяна.
Превод и редакция: Димитър Мартинов/24 часа