Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лора Крумова потъна вдън земя, черви се в ефир заради гаф
  • Новини

Лора Крумова потъна вдън земя, черви се в ефир заради гаф

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
sdfbsfkbkfdkbfkbgf.png

Случаят е многопластов. Първото, което се вижда, сигурно не е то. Може и да е най-елементарна работа на един неуравновесен човек.Това коментира Красимир Дачев в ефира на Нова тв по повод на „Червения пират“.Според него един по-грамотен компютърно човек винаги може да направи нещо такова.

„Нормален човек няма да се разсее с подобна информация“, мята той.

„От самото начало тази история изглеждаше несериозно скалъпена. Дали са му някой лев, за да напише нещо“, смята Ивайло Караньотов, който също бе в студиото.

По думите му българите сме свикнали да живеем в голяма лъжа.

„Ама да попитам може ли да говоря така. Онзи ден ме поканиха и ме прекъснаха, бях на живо и ми казаха „махайте го тоя“. За мотористите клети реших да говоря“, каза той, визирайки участието си преди дни в медията.

„Е, да, но сега пак си тук. Само да ти кажа, че ако излязат резултати от преговорите на ГЕРБ-СДС с ПП-ДБ пак ще те прекъснем. Да не решиш, че е цензура“, обясни Лора Крумова, а събеседникът й каза, че е спокоен.

Според него хората нямат много избор кой да ги управлява – „Едната е средняшка, а другата е евроатлантическа. Втората има стремеж да бъде хвалена от евроинституциите, които само погалват. Вървим по грешен път. Толкова се бавихме и не свършихме сериозна работа, че сега вече ЕС не е този, който харесва на мен и на теб“, каза Караньотов.

Според Дачев всеки ден умират хора, а Европа всеки ден събира пари за въоръжение. „Никой не каза „Дайте да спрем тази война, умират хора““, заяви Дачев. Според него в краен момент Европа ще бъде принудена да влезе във война, защото потъва.

Когато е много лошо положението в една държава, трябва да се влезе в нея военно, за да се тръгне на някъде. Трябва да спрат помощите за Украйна, от там тя да клекне, всички да клекнем на тази империя, която има неизчерпаеми природни ресурси. Тази държава е непобедима. Ама ние сме се предали вече. Ти чувстваш ли увереност в НАТО? Нас всеки ни презира. Дори паметниците не можем да си съборим. Ако го бяхме сторили, щяхме да покажем твърда кауза“, смята той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова нещо не се бе случвало никога в Пловдив насред март месец
Next: Бизнесмен от София даде 200 хиляди лева по обява във Фейсбук и после пи студена вода

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.