Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лъжат ви за морето в България и Гърция, обявявам къде рая у нас, посочи Мария Илиева
  • Новини

Лъжат ви за морето в България и Гърция, обявявам къде рая у нас, посочи Мария Илиева

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
gewgwilmoorr.jpg

Звездата на родната поп и соул музика Мария Илиева направи огромна реклама на българското Черноморие в предаването на Гала.

От Министерството на туризма трябва да ѝ платят или дадат предметна награда.

На фона на други български знаменитости, които хвалят Гърция, Италия, Испания и едва ли не се обиждат, ако ги питат ще отидат ли на родното море, тя обяви, че с децата си отива във Варна.

 

Мария Илиева заяви, че Варна е любимото място за почивка, че ще води децата си на плаж и ще се къпят заедно в морето.

Напук на глупавите и грозни слухове за несъществуващи замърсявания.

Гала се и изненада и дори погледна с недоверие на ентусиазма на певицата, която вече е и четвъртата в журито на “Гласът на България”.

 

Илиева обаче разказа с голямо удоволствие, че е намерила перфектния хотел, със спа процедури.

“Всичко е ол инклузив, така че няма да мислим къде да ходим.

И когато решим да отидем до морето, то е на няколко метра”, разказа с щастлива усмивка изпълнителката.

 

На такива доводи и Гала не можа да възрази. “Супер сте го измислили”, призна водещата на “На кафе”.

Мария Илиева говори изчерпателно за децата си.

“Алесандър е мил и щедър с хората, благ е”, каза с майчинско умиление тя.

Певицата обаче обръща много сериозно внимание мекият характер на сина ѝ да не го направи прекалено раним в ранната му възраст.

 

София, малката дъщеря на звездата, пък вече проявява силен характер.

“Тя е голям генерал, командва всички вкъщи.

Има силен глас и пее вярно засега, което не може да се каже за батко й”, коментира Мария Илиева.

Тя каза също, че майка ѝ Ваня Монева рядко успява да поеме задълженията си като баба, но пък когато може, го прави с много любов и внимание.

Монева е съосновател на хора “Космическите гласове”.

Като диригент тя изключително заета, най-вече заради записи на музика за чужди филмови продукции, които все по-често използват българското народно пеене като акцент в музиката си.

Continue Reading

Previous: Благодарение на Бога на парите: 4 зодии ще спечелят големи пари в Събота
Next: Червиви от пари! Три зодии удрят звездния джакпот в идната седмица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.