Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любов от пръв поглед по време на гурбет: Жени видяла поляка Якуб и веднага му казала, че точно него е чакала цял живот
  • Новини

Любов от пръв поглед по време на гурбет: Жени видяла поляка Якуб и веднага му казала, че точно него е чакала цял живот

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
grururuasraskdaskdasdsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българка и поляк стягат атрактивна вечерна сватба на стадиона в Масларево в началото на август.

 

Тя ще бъде четвъртата венчавка в селото през последните десетина години. За целта кметицата Петранка Маринова ще нагласи в кметството и двете знамена – българското и полското. Историята на Жени Зашева и Якуб Михалек пък е любов от пръв поглед по време на гурбет.

 

Тя има къща в Масларево, но по принцип живее в Свищов. От доста време е на гурбет. В Холандия работела в един гъбарник и там се запознала с Куба, както му викат всички.

 

Все се шегувала с колегите, че чака някой със сини очи и руси коси, за да го вземе за мъж. Било през януари 2018 г., когато той започнал работа. Още първия ден, когато Жени го видяла, му казала, че… него е чакала цял живот.

Било любов от пръв поглед, както по филмите. Колежките непрекъснато й чупели машината, за да идва той да я оправя. Често правели фирмени партита и ги канели заедно с цел да ги сватосат.

 

След няколко месеца той я завел на едно езерце и й казал, че тя е всичко, което е искал. Година по-късно и предложил брак. Сега вече вдигат сватба и се надяват повече да не ходят на гурбет.

„От малка мечтая да се омъжа на село. Моята баба ме е отгледала в Масларево и всичко, което обичам, е тук.

 

На Куба също много му харесва, хората са много дружелюбни към него. Двамата обичаме природата и животните и тук е като малък рай за нас. Мечтаем за собствен пчелин и вярваме, че е възможно да го направим в Масларево.

Надявам се да не се налага да ходим повече зад граница, а да успеем да си намерим работа тук“, сподели Жени. Тя и Куба все още са в Холандия и работят във фабрика за пилета, но всеки момент щели да се прибират в Масларево, за да стягат най-щастливия ден в живота си, който впрочем вече е доста добре планиран и от разстояние.
ЗАСЕГА ЖЕНИ Е СИГУРНА, ЧЕ СВАТБАТА ЩЕ БЪДЕ НА ОТКРИТО и то не къде да е, а на селския стадион.

 

По сценарий младите ще смесят стари български традиции с нови и няколко полски. Поканили са сватбари от Полша, много приятели идват от Холандия, Германия, Англия, Белгия, София, Мокреш, Сандански, Свищов и от селото, разбира се. Разходите ще разделят на три – между тях, нейните и неговите родители.

Менюто е поверено на сестрата на булката. Поляците обаче за открити сватби правели барбекю. Тортата ще прави техен познат, а за подарък вече получили 20 литра ракия от най-добрия приятел на булката. Поканили са оркестър и популярна певица от селото.

Ще кумуват Зинаида и Красимир, кумата била най-близката приятелка на Жени вече 24 години, кумът пък бил най-добрият приятел на Куба от България.

Най-любопитното обаче е, че младоженецът трябва да вземе булката с най-обикновен кон и каруца по стара полска традиция.

Жени разказва още, че Куба не е кръстен и затова след сватбата ще направят и кръщене, а през зимата църковна сватба само с кумовете. За кръстница Куба вече си бил избрал първата братовчедка на булката Мариана.

Едно малко момиче на име Даная също ще бъде кръстено от Куба, след като той вече е. Така че следват още празници и веселби в Масларево, казва Жени.

ЗА СЕБЕ СИ ТЯ СПОДЕЛЯ ОЩЕ, ЧЕ… Е УЧИЛА В 12 УЧИЛИЩА. Средното й образование е черна металургия, а се оказало, че Куба е завършил същото. У нас Жени е завършила и мениджмънт в туризма, знае два езика, но ходи на гурбет.

Наричат я още Кръстничка, защото е кръстила две деца от Масларево, след което съседите я нарекли така.

 

Куба пък имал две сестри и двама братя, всички семейни и живеят в Полша.
През свободното се време Жени играе шах, а бъдещият й съпруг харесва футбол, ски скокове и всякакви спортни състезания.
Нели СУКОВА
Сн. личен архив

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черешите като диаманти! Неприятна изненада в цената и на малините
Next: Публиката на крака! Невероятно изпълнение на Владо Михайлов и Керана в Капките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.