Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любовна драма съсипа сина на Ваня Костова
  • Новини

Любовна драма съсипа сина на Ваня Костова

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
sdasdasidasndaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Навръх Гергьовден ще се навършат 2 години, откакто ни напусна ангелогласната Ваня Костова.

Единственият ѝ син Боян все още не може да си стъпи на краката след внезапната загуба на своята майка и драмите в живота му не секват.

През лятото на миналата година наследникът на звездата от „Тоника“ най-после бе открил любовта и побърза да покаже новата си половинка в социалните мрежи.

Двамата с мистериозната дама, която не е част от светските среди, изглеждаха завидно щастливи.

Само няколко месеца по-късно обаче Боян отново бил с разбито сърце и самотен.

Любовният му роман приключил, а поредната трудна раздяла пак го хвърлила в депресия, споделят негови приятели. Като знак, че няма връщане назад за последната му любима, той е заличил и щастливите им снимки заедно.

Каръкът в личния живот преследва сина на Ваня Костова отдавна.

Самата тя също не можа до края на живота си да открие сродната си душа. Преди последната си връзка, завършила с крах, Боян дълго време ближеше рани от скандалната си раздяла с майката на дъщеря му.

Двамата със Стефания водеха ожесточена медийна война, докато майка му Ваня все още бе жива.

Малко след като певицата си отиде от този свят, напрежението между сина ѝ и бившата му жена ескалира съвсем, като двамата дори стигнаха до съд, водейки дела за правата над общата им дъщеря Ванеса.

Боян и Стефания се разделиха след 8-годишен съвместен живот с лоши чувства.

Тогава Ваня Костова зае страната на своя син и го приюти в своето жилище, след като жена му го изпъди от общия им дом. Певицата твърдеше, че нейната бивша снаха я е наричала „вещица“.

След краха на семейството всеки един от родителите искаше да поеме грижата за малката Ванеса и претендираше пред магистратите, че има по-добри условия от другия.

Внезапната кончина на звездата от „Тоника“, която си отиде на 64-годишна възраст от инфаркт, получен вследствие на тежко изкаран коронавирус, накара сина ѝ и бившата ѝ снаха да заровят томахавките в името на дъщеря им. Боян бе продължил напред заедно с друга жена, но отново останал разочарован.

В момента се е посветил основно на работата си. Макар че публиката го познава като певец, всъщност по професия той е лекар.

Откакто майка му Ваня си отиде, Михайлов не ходи по концерти, тъй като двамата бяха дует. Сега той работи в столичната Втора градска болница, а сценичните изяви е оставил на заден план.

За сметка на това дъщеря му Ванеса, кръстена на Ваня Костова, уверено върви по нейните стъпки и печели награди от различни певчески конкурси.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В църквата срещнах ангела, който ми спаси живота: Точно когато бях напълно загубила надежда
Next: Дни преди сватбата дъщерята на милионер се облича като бездомна, за да тества богатия си годеник

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.