Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любовта не е само за младите: 66-годишна търновка откри голямата си любов в Италия
  • Новини

Любовта не е само за младите: 66-годишна търновка откри голямата си любов в Италия

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
ghjghjghtt.png

ЯНКА НЕДЯЛКОВА РАЗБИВА НА ПУХ И ПРАХ КЛИШЕТО, ЧЕ ЛЮБОВТА Е САМО ЗА МЛАДИТЕ. 66-ГОДИШНАТА ТЪРНОВКА ОТКРИ МЕЧТАНИЯ СПЪТНИК В ЖИВОТА СИ В ИТАЛИЯ. Болярката дори се готви за сватба с любимия си мъж – Микеле Берсолинас. Държи на бракосъчетанието, защото, когато била в разцвета на силите си, така и не успяла да мине под венчилото.

Шегува се, че нейната история е достойна за роман и дори филм. В началото близките й не одобрявали връзката й с чужденеца, но накрая вдигнали ръце и както казва тя – „я оставили да си троши главата“. Тя обаче е убедена, че всъщност най-накрая е срещнала щастието и това е най-доброто, което е направила за себе си от дълги години насам.

Янка има една дъщеря от мъж, с когото не се оженили, а само живели на семейни начала. Когато девойката влязла в пубертета, отношенията на родителите й охладнели и двамата се разделили. 66-годишната жена отгледала сама момичето и след като то заминало да следва в София, решила да отдели повече време за себе си.

Започнала да излиза по-често с приятелки, да пътува и да опитва нещата, които никога не е правила преди. За да бъде в крак с времето, си направила Фейсбук и се сприятелила с хора от цял свят. Още като ученичка овладяла италиански и руски език и благодарение на тях можела да общува с новите си виртуални познайници. Обясни, че е голяма почитателка на виното, и се присъединила в десетки групи в социалната мрежа, които са посветени на напитката на боговете.

Там попаднала на публикация на симпатичен смугъл мъж на име Микеле Берсолинас, който периодично споделял повече подробности за производството на един от най-известните сортове вино – „Бароло”. Нашенката му предложила приятелство и започнали да си комуникират.
„Той бе много изненадан от добрия ми италиански език и за няколко дни ми сподели всичко за живота си. Оказа се, че е много интелигентен мъж, ерген, който има лозе в провинция Верчели, областта Пиемонт, където климатът и условията са изключително подходящи за отглеждане на грозде. Сам произвежда червено вино и се наслаждава на реколтата си“, сподели Янка.

Общите им интереси били много и това провокирало италианеца да й предложи да му отиде на гости. Търновката не се колебала особено много и приела. Микеле я посрещнал на летището в Торино и искрата веднага пламнала, твърди 66-годишната жена. Закарал я в дома си, който представлява красива двуетажна къща, а зад нея се ширят няколко декара лозя.

„Останах при него една седмица. Беше много хубаво и романтично. Всяка вечер пиехме вино на верандата и си готвехме българо-италиански ястия. Разбира се, нямаше как да са изцяло традиционните гозби, защото там няма същите хранителни продукти като у нас. Той много се зарадва, че в дома му най-сетне има домакиня, защото цял живот се е справял сам, а къщната работа изобщо не му допада“, сподели тя.

След като се прибрала в България, продължили да си пишат и да поддържат връзка онлайн. Няколко седмици по-късно Микеле отново я поканил на гости и тя пак отишла. Историята се повторила през следващите три месеца и накрая двамата се оказали влюбени въпреки възрастта си. Янка заяви, че дори са коментирали възможността да се оженят и тя да остане за постоянно в Италия. Категорични са, че това е по-добрият вариант пред опцията той да зареже производството на вино и да се установи във Велико Търново.

„Той няма нищо против това, че имам дъщеря. Очаква с нетърпение да се запознаят и дори предложи тя също да дойде да живее с нас. Аз също ще съм по-спокойна, ако това се случи, защото смятам, че в Италия ще има повече възможности за развитие за нея. Единственият проблем е, че тя не говори езика, но в крайна сметка може да го научи“, размишлява търновката.

Янка твърди, че иска да вдъхне смелост на всеки, който си поставя ограничения заради възрастта. Според нея годините нямат значение, когато става дума за любов и щастие.
Галина ГЕОРГИЕВА

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерите на Бербатов побъркаха България с кадри от спалнята и къщата му
Next: Вдигат тези пенсии: Ето кои пенсионери извадиха късмет

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.