Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Маг Ивайло: Сложете захар в ъглите на дома, за да изгоните магиите
  • Новини

Маг Ивайло: Сложете захар в ъглите на дома, за да изгоните магиите

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
masmgaskgaso.png

Парапсихологът и ясновидец маг Ивайло Илиев е сред най-добрите феномени, специализирани в развалянето на магии. Колкото и да не ни се вярва, външната зла намеса в съдбите ни все още съществува и се прави от зложелатели, а врачки искат луди пари за развалянето ѝ.

Истината е, че от лоша енергия или от лоши очи може да се пазим само с вяра в Бог, смята маг Ивайло, който разкрива и част от методите, които можем да използваме, за да предпазим домовете и личното си пространство от лоша енергия.

„Някои жени се залъгват, че има бяла магия за любов и я поръчват, за да се прилепи към тях завинаги мъжът, в когото са влюбени, но това е погрешно. Всичко, което руши предначертаното, е зло.

Не можеш да направиш заклинание за любов и да мислиш, че правиш добро. Насила хубост не става“, казва маг Ивайло. Той обяснява, че човешкото тяло има биополе и както кожата ни пази от проникването на микробите, така аурата ни защитава от лоша енергия.

Не изпускай тези оферти:

Когато аурата ни е по-слаба, болни сме или изнервени, тогава е лесно тя да бъде пробита от злонамерени мисли. „Те влизат в нас и увреждат енергийното ни поле и нашето емоционално и здравословно състояние“, казва запознатият. Според него хората, които правят магии, обикновено са самотни и неудовлетворени от живота си. „Освен това те нямат страх, че ще бъдат наказани, дори се смятат за богоизбрани, щом имат силата да го правят“, обяснява той.

„Обикновено когато се прави магия, тя започва да действа около 2-3 месеца след това. Ако са се натрупали много проблеми и чувствате озлобление към всички и всичко, дразните се лесно от най-малките неща, с което сами тровите себе си, може би ви е направена магия.

За да разберете дали постъпвате правилно в някои моменти, се осланяйте на интуицията си“, обяснява феноменът. За да чистим дома си от лоша енергия, е добре да поръсваме стаите със светена вода или с розова. Котката пък трансформира негативната енергия в позитивна. „Трудно е човек сам да определи дали има магия или зли очи в дома си, но пък всеки може да си направи профилактика.

По същия начин се ваксинираме, независимо че не сме болни от грип. Котката преработва отрицателната енергия в положителна. Не мога да накарам всички да гледат котки вкъщи, но онези, които имат, са щастливци. Котката е свещено животно не само в Египет.

Пророкът Мохамед е писал: „Благословен е този, които пие от паничката с вода на котката, защото ще бъде пречистен“. Тя е свещено животно за мюсюлманите, защото спасява Мохамед в пустинята. В магиката котката също е свещено животно, защото има способността да преминава между реалния и отвъдния свят. Неслучайно има девет живота. Това създание се храни с негативната енергия от дома и хората. Вкъщи тя подсъзнателно обикаля ъглите, мебелите, гушка се в стопаните си и извлича от тях натрупаната негативна енергия“, обяснява специалистът.

По негови думи и захарта има силна памет, която поглъща в себе си лошата енергия. Затова сложете панички със захар, които да престоят три денонощия в четирите ъгъла на всяка стая. В банята, в коридора и в кухнята се слага само в един ъгъл зад вратата или произволно, съветва магът. После съберете захарта и я пуснете в течаща вода. Ясновидецът ни учи, че всяка информация, която се излъчва от един човек към друг, е мисъл. „Тя е като топка, която ние всеки ден си прехвърляме. Удря се и се връща към нас. Затова не бива да мислим за страховете си. Нашите най-големи болести са оплакването, подозрителност и песимизъм. А каквото посеем, това ще жънем“, обяснява той.
Източник: Ретро

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От бездомник до богаташ за една нощ: Бяхме шокирани, останахме без думи, когато видяхме
Next: 9 неразказани истории за Георги Парцалев, които разкриват душата на големия актьор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.