Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Маг Ивайло: Сложете захар в ъглите на дома, за да изгоните магиите
  • Новини

Маг Ивайло: Сложете захар в ъглите на дома, за да изгоните магиите

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
masmgaskgaso.png

Парапсихологът и ясновидец маг Ивайло Илиев е сред най-добрите феномени, специализирани в развалянето на магии. Колкото и да не ни се вярва, външната зла намеса в съдбите ни все още съществува и се прави от зложелатели, а врачки искат луди пари за развалянето ѝ.

Истината е, че от лоша енергия или от лоши очи може да се пазим само с вяра в Бог, смята маг Ивайло, който разкрива и част от методите, които можем да използваме, за да предпазим домовете и личното си пространство от лоша енергия.

„Някои жени се залъгват, че има бяла магия за любов и я поръчват, за да се прилепи към тях завинаги мъжът, в когото са влюбени, но това е погрешно. Всичко, което руши предначертаното, е зло.

Не можеш да направиш заклинание за любов и да мислиш, че правиш добро. Насила хубост не става“, казва маг Ивайло. Той обяснява, че човешкото тяло има биополе и както кожата ни пази от проникването на микробите, така аурата ни защитава от лоша енергия.

Не изпускай тези оферти:

Когато аурата ни е по-слаба, болни сме или изнервени, тогава е лесно тя да бъде пробита от злонамерени мисли. „Те влизат в нас и увреждат енергийното ни поле и нашето емоционално и здравословно състояние“, казва запознатият. Според него хората, които правят магии, обикновено са самотни и неудовлетворени от живота си. „Освен това те нямат страх, че ще бъдат наказани, дори се смятат за богоизбрани, щом имат силата да го правят“, обяснява той.

„Обикновено когато се прави магия, тя започва да действа около 2-3 месеца след това. Ако са се натрупали много проблеми и чувствате озлобление към всички и всичко, дразните се лесно от най-малките неща, с което сами тровите себе си, може би ви е направена магия.

За да разберете дали постъпвате правилно в някои моменти, се осланяйте на интуицията си“, обяснява феноменът. За да чистим дома си от лоша енергия, е добре да поръсваме стаите със светена вода или с розова. Котката пък трансформира негативната енергия в позитивна. „Трудно е човек сам да определи дали има магия или зли очи в дома си, но пък всеки може да си направи профилактика.

По същия начин се ваксинираме, независимо че не сме болни от грип. Котката преработва отрицателната енергия в положителна. Не мога да накарам всички да гледат котки вкъщи, но онези, които имат, са щастливци. Котката е свещено животно не само в Египет.

Пророкът Мохамед е писал: „Благословен е този, които пие от паничката с вода на котката, защото ще бъде пречистен“. Тя е свещено животно за мюсюлманите, защото спасява Мохамед в пустинята. В магиката котката също е свещено животно, защото има способността да преминава между реалния и отвъдния свят. Неслучайно има девет живота. Това създание се храни с негативната енергия от дома и хората. Вкъщи тя подсъзнателно обикаля ъглите, мебелите, гушка се в стопаните си и извлича от тях натрупаната негативна енергия“, обяснява специалистът.

По негови думи и захарта има силна памет, която поглъща в себе си лошата енергия. Затова сложете панички със захар, които да престоят три денонощия в четирите ъгъла на всяка стая. В банята, в коридора и в кухнята се слага само в един ъгъл зад вратата или произволно, съветва магът. После съберете захарта и я пуснете в течаща вода. Ясновидецът ни учи, че всяка информация, която се излъчва от един човек към друг, е мисъл. „Тя е като топка, която ние всеки ден си прехвърляме. Удря се и се връща към нас. Затова не бива да мислим за страховете си. Нашите най-големи болести са оплакването, подозрителност и песимизъм. А каквото посеем, това ще жънем“, обяснява той.
Източник: Ретро

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От бездомник до богаташ за една нощ: Бяхме шокирани, останахме без думи, когато видяхме
Next: 9 неразказани истории за Георги Парцалев, които разкриват душата на големия актьор

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.