Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МАЗАЛО В ПАРЛАМЕНТА: Деси Атанасова се гаври с правителството, ген. Атанасов я гони
  • Новини

МАЗАЛО В ПАРЛАМЕНТА: Деси Атанасова се гаври с правителството, ген. Атанасов я гони

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
mazlalaldeisisi.jpg

Преди минути поредното беззаконие и политически произвол на мнозинството в 47-мото НС катастрофира в Конституционния съд.

Така започна изказването си на парламентарната трибуна Десислава Атанасова от ГЕРБ по повод обявяването на назначението на Станислав Тодоров за шеф на КЕВР за противоконституционно.

„Г-жо, това не е процедура, а декларация. Не ме принуждавайте да ви отнема думата“, прекъсна я съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов, който води заседанието.

„Ще си обявя процедурата. Не е декларация. Председателят на КЕВР е противоконституционен. Няма да ви принуждавам да правите нищо, но ще принудя мнозинството по най-бързия начин да вземе проект на решение за смяна на противоконституционния председател на КЕВР“, каза Атанасова.

Докато Атанасова говори, Настимир Ананиев се провикна към председателя да й вземе думата.

„Призовавам за спешно изслушване на министъра на енергетиката, защото ако този който подвиква от втория ред не си дава сметка, че решението на Конституционния съд означава, че всички решения на КЕВР в този състав могат да са оспорвани от всяка заинтересована страна и това означава колапс на българската енергетика, то има хора с разум, които разбират достатъчно от темите законност и Конституция.

Призовавам със силата на вашето мнозинство, ако трябва опозицията ще помогне, да поканим в зала министъра на енергетиката и да намерим спешно решение на рази ситуация.

Призовавам ви да внесете процедура по избор на нов председател на КЕВР, така че да продължи да работи. Очакват ни много тежки месеци и трябва да се вземат адекватни решения“, каза тя.

Атанасова допълни, че „ако вторият ред не разбира и само крещи, то управляващите наистина са тотални аматьори“.

„Г-жо Атанасова, имах търпението да ви изчакам, но нарушихте правилника. Защо не поискахте времето за декларация, а някаква тъпа процедура. По начина на водене имате право, заповядайте“, каза Атанасов на депутатката от ГЕРБ.

„Изказването на г-жа Атанасова беше много важно и нека заедно с вас да обясним на колегите какво се случва. Председателят на КЕВР трябва да освободи кабинета си до края на деня.

Вече го няма. Няма го. Разбирате ли какво става? КЕВР няма председател. Обърнете внимание на залата, че ако искаха да разберат какво е форсмажор, то това е форсмажор. Сега вие трябва да оправите този проблем“, каза още Радослав Чолаков.

Теменужка Петкова поиска думата по начина на водене, но Атанасов я помоли да си седне на мястото.

„Търсите провокация, за да прекратим заседанието“, каза той и я призова да си седне на мястото. След като тя не поиска да се върне на мястото си, председателят на парламента даде 15-минутна почивка.

Депутатите на ГЕРБ и тези на управляващата коалиция се спречкаха в пленарна зала. Напрежението ескалира и парламентарните групи започнаха да си разменят обиди на висок глас.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радослав Цветков е убит
Next: Учените откриха, че бабата по майчина линия е най-важният човек в живота на детето

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.