Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мазало в центъра на София. Тела се търкалят пред Руския културен център
  • Новини

Мазало в центъра на София. Тела се търкалят пред Руския културен център

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
teteltlatlalta.jpg

Мъж легна с вързани ръце зад гърба си пред Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София в знак на протест срещу убитите цивилни в украинския град Буча.

Служители в центъра са се опитали да го изгонят от стълбите пред входа, а след това са повикали полиция. Акцията е приключила с попълнен протокол от протестиращия Давид Джамбазов.

Всичко започва малко след 9:30 в понеделник сутринта. Джамбазов решава да проведе протестна акция пред РКИЦ, който се намира на ул. „Шипка“ в центъра на София. Повод за протеста са новините от последните дни за десетки открити тела на убити цивилни по улиците на Буча, малък град в околностите на Киев, който руските войски напуснаха в края на миналата седмица. Световните медии разпространиха снимки на лежащи мъртви мъже, чиито ръце са вързани с кърпи зад гърбовете им.

„Исках да покажа какво е да има тела по улицата“, каза пред Свободна Европа Давид Джамбазов. Той нарочно избира Руския културен център като място на протест, защото „всичките снимки от освободените украински градове днес се отъждествяват с руската държава и култура“.

Протестиращият пред входа на Руския културно-информационен център.

Акцията привлича вниманието на случайни минувачи. По това време Десислава Симеонова минава с автобус оттам. „Видях, че има изложба отпред. Загледах се да видя каква е изложбата и тогава видях, че мъж лежи отпред като умрял, а ръцете му са вързани“.

Симеонова слиза на спирката, защото „веднага разпознах за какво е протестът“. Тя разказа пред Свободна Европа, че тогава от Руския културно-информационен център излизат двама мъже, които се представят за служители. Те започват да снимат протестиращия Давид Джамбазов и сестра му, която го придружава.

„Единият изблъскваше телефона от ръцете ѝ, за да спре да снима. Той заставаше на 10-15 см от лицата ни. Отвътре излязоха още служители и започнаха да ни се карат“, разказва Симеонова. Тя също започва да прави снимки.

Мъжете обясняват, че не може да се протестира на стълбите пред РКИЦ и се опитват да изблъскат Давид и сестра му на тротоара. Викат полиция, която идва бързо. И Джамбазов, и Симеонова твърдят, че полицаите са били учтиви. „Станах, попълних протокол“, казва Джамбазов.

Кадрите от Буча предизвикаха реакции по целия свят. Президентът на Украйна Володимир Зеленски нарече това „геноцид“ и обвини Русия в „умишлено клане“. Москва отрече и определи кадрите с мъртви тела за „провокация“.

Президентът на Франция Еманюел Макрон призова за нови още по-строги санкции срещу Русия.

По-рано международната правозащитна организация “Хюман райтс уоч” (HRW) съобщи, че е документирала няколко случая на военни престъпления, извършени от руски военни срещу цивилни в районите на Чернигов, Харков и Киев.

Службата на ООН за правата на човека съобщи, че цивилните жертви от началото на войната в Украйна вече са 3455. Това включва повече от 1400 убити и над 2000 ранени. Тези данни са силно консервативни и реалният брой на жертвите вероятно е по-голям, уточняват от ООН.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зеленски скочи на Меркел, тя му отговори
Next: Кирил Петков: Досега България не е имала такъв премиер като мен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.