Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мазало в центъра на София. Тела се търкалят пред Руския културен център
  • Новини

Мазало в центъра на София. Тела се търкалят пред Руския културен център

Иван Димитров Пешев април 5, 2022
teteltlatlalta.jpg

Мъж легна с вързани ръце зад гърба си пред Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София в знак на протест срещу убитите цивилни в украинския град Буча.

Служители в центъра са се опитали да го изгонят от стълбите пред входа, а след това са повикали полиция. Акцията е приключила с попълнен протокол от протестиращия Давид Джамбазов.

Всичко започва малко след 9:30 в понеделник сутринта. Джамбазов решава да проведе протестна акция пред РКИЦ, който се намира на ул. „Шипка“ в центъра на София. Повод за протеста са новините от последните дни за десетки открити тела на убити цивилни по улиците на Буча, малък град в околностите на Киев, който руските войски напуснаха в края на миналата седмица. Световните медии разпространиха снимки на лежащи мъртви мъже, чиито ръце са вързани с кърпи зад гърбовете им.

„Исках да покажа какво е да има тела по улицата“, каза пред Свободна Европа Давид Джамбазов. Той нарочно избира Руския културен център като място на протест, защото „всичките снимки от освободените украински градове днес се отъждествяват с руската държава и култура“.

Протестиращият пред входа на Руския културно-информационен център.

Акцията привлича вниманието на случайни минувачи. По това време Десислава Симеонова минава с автобус оттам. „Видях, че има изложба отпред. Загледах се да видя каква е изложбата и тогава видях, че мъж лежи отпред като умрял, а ръцете му са вързани“.

Симеонова слиза на спирката, защото „веднага разпознах за какво е протестът“. Тя разказа пред Свободна Европа, че тогава от Руския културно-информационен център излизат двама мъже, които се представят за служители. Те започват да снимат протестиращия Давид Джамбазов и сестра му, която го придружава.

„Единият изблъскваше телефона от ръцете ѝ, за да спре да снима. Той заставаше на 10-15 см от лицата ни. Отвътре излязоха още служители и започнаха да ни се карат“, разказва Симеонова. Тя също започва да прави снимки.

Мъжете обясняват, че не може да се протестира на стълбите пред РКИЦ и се опитват да изблъскат Давид и сестра му на тротоара. Викат полиция, която идва бързо. И Джамбазов, и Симеонова твърдят, че полицаите са били учтиви. „Станах, попълних протокол“, казва Джамбазов.

Кадрите от Буча предизвикаха реакции по целия свят. Президентът на Украйна Володимир Зеленски нарече това „геноцид“ и обвини Русия в „умишлено клане“. Москва отрече и определи кадрите с мъртви тела за „провокация“.

Президентът на Франция Еманюел Макрон призова за нови още по-строги санкции срещу Русия.

По-рано международната правозащитна организация “Хюман райтс уоч” (HRW) съобщи, че е документирала няколко случая на военни престъпления, извършени от руски военни срещу цивилни в районите на Чернигов, Харков и Киев.

Службата на ООН за правата на човека съобщи, че цивилните жертви от началото на войната в Украйна вече са 3455. Това включва повече от 1400 убити и над 2000 ранени. Тези данни са силно консервативни и реалният брой на жертвите вероятно е по-голям, уточняват от ООН.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зеленски скочи на Меркел, тя му отговори
Next: Кирил Петков: Досега България не е имала такъв премиер като мен

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.