
Сватбеният ми ден започна като приказка. Всичко беше перфектно – декорациите, музиката, гостите, а най-вече моят бъдещ съпруг, Фабиан, който ме чакаше с усмивка на олтара. Но тази приказка бързо се превърна в кошмар, когато осъзнах, че майка ми липсва.
Мама, Адел, винаги е била най-големият ми поддръжник. Като единствено дете имахме специална връзка. Тя беше не просто майка ми, а и моята най-добра приятелка. Заедно планирахме всеки детайл от сватбата – от роклята до песента за танца с баща ми. Всяка стъпка беше изпълнена с емоции и смях.
На големия ден всичко вървеше по план. Татко ме хвана под ръка и прошепна: „Готова ли си, скъпа?“ Кимнах с усмивка, но когато влязохме в църквата и погледнах към гостите, усетих как паниката ме обзема. Мама не беше там.
„Татко,“ прошепнах разтревожено, „къде е мама?“
Той се огледа объркано: „Не знам… Мислех, че е тук.“
Спрях на място. Музиката замлъкна, а всички погледи се насочиха към мен. „Не можем да започнем,“ казах треперещо. „Мама я няма.“
Фабиан веднага дойде до мен. „Ще я намерим,“ увери ме той. Братята ми излязоха да я търсят, докато аз обикалях нервно из църквата. Минутите минаваха като часове, а тревогата в мен растеше.
Точно когато бях готова да се обадя в полицията, входната врата на църквата се отвори с трясък. Мама влезе разрошена и ядосана, последвана от татко и братята ми. Косата ѝ беше разпиляна, гримът ѝ – размазан, а златната ѝ рокля – намачкана.
„Мамо!“ извиках и се затичах към нея. „Какво се случи?“
Преди да успее да отговори, тя насочи гневен поглед към първия ред и извика: „ТИ!“ Пръстът ѝ сочеше свекърва ми – Грейс.
„Какво става?“ попитах объркано.
„Тя ме заключи в килера!“ избухна мама. „Само защото носех златна рокля.“
Църквата замря в шокирано мълчание. Грейс скочи на крака: „Това е нелепо! Никога не бих направила такова нещо!“
Но мама не отстъпи: „Чух те как казваш на сестра си, че никой друг не трябва да носи златно освен теб! Това е просто поредният ти опит да бъдеш център на вниманието.“
Фабиан се обърна към майка си с мрачен поглед: „Мамо, вярно ли е това?“
Грейс започна да се оправдава: „Просто… тя изглеждаше прекалено добре! Не можех да понеса това.“
„Мамо,“ каза Фабиан твърдо, „това е сватбеният ни ден. Ако не можеш да уважаваш жена ми и семейството ѝ, трябва да си тръгнеш.“
Грейс излезе ядосана от църквата, оставяйки всички шокирани от случилото се.
След кратка пауза татко обяви: „Хайде да продължим със сватбата!“ Постепенно напрежението утихна и церемонията продължи. Когато Фабиан и аз си разменихме обетите, почувствах истинско щастие въпреки драмата.
По време на приема намерих мама в градината под звездите. Седнах до нея и хванах ръката ѝ: „Съжалявам за всичко това.“
Тя се усмихна тъжно: „Няма значение, мила. Важното е ти да си щастлива.“
Прегърнах я силно: „Обичам те, мамо.“
„И аз те обичам,“ отвърна тя нежно.
В крайна сметка вечерта завърши с танци и смях. Докато Фабиан и аз напускахме приема като младоженци, знаех едно – каквито и предизвикателства да ни очакват занапред, ще ги посрещнем заедно със силата на любовта и подкрепата на нашето семейство.