Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на три деца била хваната да краде продукти. Тогава полицаите направили нещо неочаквано
  • Новини

Майка на три деца била хваната да краде продукти. Тогава полицаите направили нещо неочаквано

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
hgfdghnbgdsgw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Какво бихте направили, ако децата ви бяха гладни и нямаше кого да помолите за помощ? Майка на три деца била в тази ужасна ситуация. Тя нямала друг избор, освен да открадне храна от магазина.

Тереза ​​Уест очаквала всичко друго, но не и такава реакция от местната полиция.

В началото на ноември Кийт Брадшоу и Кандис Спрагинс, полицаи от Хилсбъро, получават сигнал, че е извършена кражба в магазина за хранителни стоки Food Lion Те получили от магазина регистрационния номер на колата на жената.

Когато служителите се появли в дома на Тереза Уест, те разкрили сърцераздирателна история. И разбрали защо го е направила.

На майката й било трудно да свързва двата края за нея и трите й деца и те били останали без храна в продължение на три дни.

През сълзи майката по-късно обяснява, че е търсела помощ от всеки, от дори от църкви, но „…никой не ни даде нищо. Нямахме нищо“.

Тъй като нямала къде другаде да се обърне, Уест посетила магазина за хранителни стоки и взе това, което не можела да си позволи. Тя признала, че е взела храна на стойност около 36 долара.

„Трябваше да изляза и да открадна храна и това е отчайващо и съжалявам, че направих това, което направих, но децата ми бяха гладни“, казва тя.

Двамата полицаи се огледали и бързо разбрали, че тя казва истината.

„Отворих хладилника и беше напълно празен. Мисля, че имаше една малка опаковка сирене в него – казва Брадшоу.

Полицаите решили, че е редно да помогнат на жената.

Полицаите отишли до магазина за хранителни стоки и похарчили 140 долара от собствените си пари за хранителни стоки за Уест и децата й и се върнали в дома й с две коли, натоварени с храна.

Семейството било снабдено с всички необходими стоки: месо, зеленчуци и плодове, зърнени храни и др. За някои това не е нищо особено, но това, което означавало за едно бедно семейство, не може да се опише с думи!

Брадшоу казва, че за тях това е просто едно добро дело, но за майката е много повече.

„Любимият ми стих е Матей 23:24, „Когато бях гладен, ти ме нахрани“, казва полицаят.

Полицейското управление в Хилсбъро пише: „Първо, ние сме хора с душа, а след това сме полицаи. Често проявяваме състрадание. Капитан Брадшоу и офицер Спрагинс трябва да бъдат похвалени.“

Полицейското управление в Хилсбъро заяви, че ще продължи да помага на Уест да намери подкрепата, от която се нуждае, от местни нестопански организации.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи, които се опариха с немалко пари, предупредиха как тънко-тънко са ги ощавили със скрити такси
Next: Жена му умряла от рак, а след 2 години той получил от нея знак

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.