Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка намери мистериозно послание в бутилка, написано преди 135 години, под дъските на пода
  • Новини

Майка намери мистериозно послание в бутилка, написано преди 135 години, под дъските на пода

Иван Димитров Пешев юни 9, 2023
ststiiidsuaksrasrsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Майка, която изкъртила дъските на пода, открила мистериозно послание в бутилка, написано сякаш още през XIX век. Посланието в бутилка, което съдържало ръкописна бележка, било открито, след като Ейлид Стимпсън помолила майстори да й помогнат да изкърти пода.

Подобна находка показала бутилка с послание в нея, датираща отпреди 135 години, което означава, че викторианският артефакт е бил там повече от век, преди водопроводчикът да го извади. Водопроводчикът Питър Алън изрязал дупка в пода, за да довърши работата си, преди да забележи бутилката, която скоро била извадена от мястото си на почивка.

Вътре в прашната бутилка уиски имало бележка от 6 октомври 1887 г. – послание, което било тайно скрито в продължение на десетилетия под пода на имота в Единбург.

Бележката, намерена под дъските на пода, гласяла: „Джеймс Ричи и Джон Грив положиха този под, но не изпиха уискито. 6 октомври 1887 г. Който намери тази бутилка, може да си помисли, че нашият прах се разнася по пътя“.
Двойката останала зашеметена от находката, а Ейлид заяви: „Трябваше да преместим радиатора от едната страна на стената до другата.

„Водопроводчикът дойде и започна да реже дупка и каза, че ще бъде малко кошмарно, тъй като има под върху под. После слезе по стълбите и каза: „Вижте какво намерих в дупката, която току-що направих!“. Беше доста вълнуващо.“

Водопроводчикът Питър добави: „Всичко е малко странно, но каква находка! Мястото, където направих дупка в пода, е точно там, където се намираше бутилката, което е безумно и толкова случайно.“

За съжаление, за да се доберат до бележката и за да не я скъсат, се наложи да разбият бутилката, за да извадят парчето, написано от Ричи и Грийв.
Ейлид изчакала двете си деца, на осем и десет години, да се върнат у дома, за да отвори бележката.

Тя добави: „Сега си мисля, че трябва да запазим бележката и да я заменим с наше собствено послание, което да бъде открито от бъдещите поколения.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки с дългове да прочете: Може да опростят задълженията ви за над 7800 лева
Next: Мъж намери друга изоставена къща на тавана на собствената си къща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.