Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка през сълзи: Днес в Кауфланд преживях нещо страшно
  • Новини

Майка през сълзи: Днес в Кауфланд преживях нещо страшно

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
dfglpkdfgkdfkgdf.png

Появих се нови подробности за неприятната ситуация, кяото е станала в обект на
„Кауфланд. За нея разказва Костадинка Кацарова във фейсбук групата „Забелязано в Кючука“,
където мнения споделят жители на пловдивския квартал Кючук Париж.

Дамата споделя, че детето й е припаднало, но служителите на магазина са реагирали
светкавично.

 

„Днес в „Кауфланд“ преживях нещо страшно.

Моето момиченце припадна, аз се паникьосах, но служителите веднага се притекоха
да помогнат и направиха всичко необходимо.

Искам да изкажа хиляди благодарности на целия персонал на „Кауфланд“ в Кючук
Париж! Респект към всички, прекланям се пред Вас мили хора бъдете здрави!“, написа
жената.

 

 

Под поста й веднага заваляха лайкове и коментари. Хората се прехласват по стореното
от персонала и споделят, че конкретно в този магазин служителите са винаги много
отзивчиви.

 

Те са доволни от факта, че на фона на преобладаващите лоши новини в България.

Тази история вдъхва надежда и позитивизъм във всички.

Ето и част от мненията на членовете на фейсбук страницата под поста на Кацарова:

 

„Страхотни хора работят там. Не се и съмняваш в бързата им реакция. Сърцати и
отзивчиви. Респект към вас“.

„Хората в магазина са повече от прекрасни! Жалко, че малко хора го осъзнават!
Дано детенце вече е добре, и най-вече да се разбере от къде идва припадъка“.

„Живо и здраво да е детенцето! Адмирации за служителите!“

„Ох, добре, че хората реагират бързо и на време. Браво на всички, които са се
отзовали“.

 

„Браво на хората, има надежда все още в тая държава. Да прочетем и една хубава
новина, а не само катастрофи и лоши новини. Браво на персонала!“

„Все още има ХОРА! Респект!“

Едно от мненията е и на човек от персонала, който явно е бил сред помощниците.
Той се казва Тони Христов и е написал следното:

 

„Все пак сме хора преди всичко!! Здравето е на първо място. Дано всичко е наред
с момичето. Винаги сме насреща“.

Друг потребител пък е призовал стореното да не остане само като разказ във фейсук,
а да се предприеме и още нещо:

 

„Моля, напишете похвала и в сайта на Кауфланд. Много здраве на вас и детенцето.“

Дама пък споделя, че самата тя е присъствала на не една, а на няколко подобни
случки в същия магазин, но пък разкри и за лош опит:

„Аз лично съм ставала точно там няколко пъти на такива случаи.

Първият път беше припаднал човек, после на жена й беше станало лошо, после пак
на жена й беше лошо.

 

Наистина се стичат и помагат хората от персонала на „Кауфланд“ в Кичук Париж,
нека бъдат живи и здрави! Надявам се вече да сте добре, и всичко лошо да остане
в миналото.

 

Макар, че сега като се замисля, скоро моето дете падна от количката по глава,
момчето от персонала си нареждаше мляко и сирене до нас, само ни погледна и нищо,
нито дойде да помогне, нито дори да попита как е детето…, което ми направи адски
лошо впечатление, при положение, че детето се заби с главата на долу върху плочките,
точно до ръба на палет.

 

За една секунда му стана огромна синя цицина и пищеше като лудо, аз цялата се
разтреперих и не знаех какво да правя“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна
Next: Разполовявам един суров картоф и натърквам с него кухненските шкафове – златен съвет за досаден проблем

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.