Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката и съпругата на Мартин Нотариуса: Никой не говори, че убиха бащата на две малки деца
  • Новини

Майката и съпругата на Мартин Нотариуса: Никой не говори, че убиха бащата на две малки деца

Иван Димитров Пешев март 23, 2024
dfvsdbfgbgngmhjm.png

„Никой не говори, че убиха бащата на две малки деца. Едното бебе е на 3 месеца. Нищо няма да бъде разкрито.“ Това емоционално заявиха майката и съпругата на Мартин Божанов – Нотариуса пред Софийския районен съд.

Стойка Манерс и Гергана дойдоха тук, за да подадат жалба. Съпругата на Нотариуса загатна, че е била заплашвана, но отказа да разкрие подробности. Тя описала детайли в сигнала, който подала до районната прокуратура.

„Защо българското общество не се занимава с това, че беше убит бащата на две малки деца“, пита също така Гергана. Майка му Стойка Манерс обясни, че не е живяла в България 31 години. Върнала се преди 2-3 години, за да помага с внуците. По-думите й синът й винаги е имал легален и законен бизнес. Имал 2 магазина и ресторант, който трябвало да се отвори. Работел от 20-годишен.

 

Гергана СНИМКА: Йордан Симеонов
Гергана СНИМКА: Йордан Симеонов

 

Гергана СНИМКА: Йордан Симеонов
Гергана СНИМКА: Йордан Симеонов

„Не вярвам истината да излезе наяве“, каза още Стойка. „Убиецът вероятно е човек, който той много е подразнил. Не е за пари“, смята жената. Тя обясни също, че фамилията й е чужда, защото съпругът й е британец.

Стойка Манерс СНИМКА: Йордан Симеонов
Стойка Манерс СНИМКА: Йордан Симеонов

Майката и жената на Мартин Божанов бяха пред районния съд, когато тук пристигна бившият главен прокурор Иван Гешев заради делото, което води срещу правосъдния министър в оставка Атанас Славов. То е заради думите на Славов, че бившият главен прокурор е бил от хората, близки до кръга на Нотариуса. Чувайки името на сина си, Стойка Манерс дойде и се представи, че е майка на убития мъж.

Иван Гешев СНИМКА: Йордан Симеонов
Иван Гешев СНИМКА: Йордан Симеонов
Стойка Манерс се представи на Иван Гешев СНИМКА: Йордан Симеонов
Стойка Манерс се представи на Иван Гешев СНИМКА: Йордан Симеонов

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имен ден: Черпят над 50 любими имена, спазват се древни обичаи
Next: ИЗГУБЕНО ВИДЕО ОТ 1944 Г. СМАЯ СВЕТА

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.