Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на рязаното 400 пъти с макетно ножче момиче с нови разкрития за зверството
  • Новини

Майката на рязаното 400 пъти с макетно ножче момиче с нови разкрития за зверството

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
fdzbfbfdbbd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ивелина, майката на 18-годишното обезобразено с макетен нож 18-годишно момиче, допуска, че случаят е опит за убийство.

 

„Допускам като възможна хипотеза, не утвърждавам. Каква е причината за това да ме навежда на тази мисъл, няма да
коментирам на този етап“, е мнението на майката, която за първи път разказа пред
Радио Стара Загора за случая, станал на 26 юни.

 

„Няма да спрем до тук, продължаваме докато получим промяна-промяна в законите, в налагането на по-тежки
наказания. Когато има посегателство над човек искам да няма леки присъди, пробация.
Нека да има промяна и тежки наказания за всеки, който дръзва да посегне над живота
на друго човешко същество.

 

Благодаря на всички, които се застъпиха за нас и за справедливостта. Чувствам се доволна от развитието на нещата и ще присъствам на мирното шествие в Стара Загора“.

Тя споделя, че дъщеря й все още е в пълен шок, емоционалните й щети са огромни.

 

„С нея работят психолози, ще бъде трудно и дълго, надяваме се да има резултат, но към момента няма такъв. Засега тя е затворник в самата себе си, в собствения си кошмар“.

„Искам законите да бъдат променени и като има посегателство върху човек, да не
съществува присъда, като пробация, защото ако предходния случай, който стана ясен,
че е бил януари месец, не бе наложена мярка подписка и това лице беше задържано,
моята дъщеря нямаше да пострада. Затова искам тежко наказание“, каза Ивелина.

 

„Към момента честно да ви кажа все още няма отключване на разговор от нейна страна.
Видно се чувства притеснена, не е спокойна, работят психолози с нея, надяваме
се това да даде резултат“, призна тя.

По думите ѝ психологическите вреди са много големи.

„Работата с нея, за да даде някакъв ефект, ще даде изключително много време.
С физическите си поражения към момента не може да има нормален живот. Тя е затворник
в самата себе си и всичко, което е преживяла“, каза майката.

„Не мога да отговоря дали тя е по-спокойна, че той е задържан. Не съм получавала
заплахи от него лично към мен“, добави тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бургаски пластичен хирург предлага безплатно лечение на обезобразеното момиче
Next: Приятелка на пострадалото момиче е била заплашена: Страхувам се за живота си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.