Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на убития Митко прочете писмо от негово име и разплака всички
  • Новини

Майката на убития Митко прочете писмо от негово име и разплака всички

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
dhfggbngnghnhg.png

Жителите на пловдивското село Цалапица блокираха за кратко движението при кръговото за Пазарджик. Протестът им под надслов „Справедливост за Митко“ започна в 17 часа. На място имаше полиция, а колите бяха пропускани на интервали.

 

Майката на убития Митко – Атанаска Бакалова, прочете писмо, което е написала от негово име.

„Много време от смъртта ми измина, но духът ми покой не намира. Той броди навред и зове: „Хора, бдете, убийците са още сред вас.

 

Те в тъмна нощ ме убиха, в тъмна нощ ме зариха. Следи заличиха и кръвта ми измиха. Двама от тях заловиха. Третият още не. Те се мъчат кръвта да измият от престъпните свои ръце. Но кръвта се лесно не трие, тя говори, за мъст тя зове… „, четеше Атанаска, докато протестиращите обикаляха блокираното кръгово кръстовище и викаха „Аз съм Митко и няма да мълча!“.

 

 

„Това беше Митко. Той мислеше така“, допълни тя за прочетеното писмо.

 

„Сигурна съм, че той е тук с нас и вижда кои застават зад него, кои искат истината да излезе. Ние искаме истината. Такава каквато е. И виновните да си понесат последствията“, каза на мегафона майката на убития Митко и призова за минута мълчание в негова памет.

 

След като вдигнаха блокадата при Орта хан, протестиращите застанаха отстрани на пътя, а преминаващите шофьори ги подкрепиха с клаксони. „Докато не получи справедливост, надали Митко ще почива в мир. Надали тялото му ще намери покой“, каза още Атанаска Бакалова, подкрепена от десетки жители на Цалапица.

„След писмото, което прочете майката на Митко, написано сякаш от душата му в отвъдното, нямам какво да кажа. Освен да сведа глава. И да стисна юмруци. От гняв. От болка. От ужас. Че децата ни са незащитени. Днес е Митко, утре кой? И не ме е страх от заплахи. Че след изборите ще ни вадят един по един от къщите.

 

Че ще получим „подаръчета“. „Подаръчета“ ще получите всички вие, участвали пряко и косвено в убийството на Митко. От съдбата. А тя удря жестоко! Аз нямам какво да губя! Долу окървавените ви ръце от моите деца!

 

Долу мръсните ви ръце от децата на България!“, написа една от протестиращите в социалните мрежи след протеста при Орта хан по-рано днес.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна трагедия разтърси страната ни! 20-годишен футболист загина в тежка катастрофа
Next: Андреа не издържа и се разплака пред всички, причината е

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.