Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на убития Митко прочете писмо от негово име и разплака всички
  • Новини

Майката на убития Митко прочете писмо от негово име и разплака всички

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
dhfggbngnghnhg.png

Жителите на пловдивското село Цалапица блокираха за кратко движението при кръговото за Пазарджик. Протестът им под надслов „Справедливост за Митко“ започна в 17 часа. На място имаше полиция, а колите бяха пропускани на интервали.

 

Майката на убития Митко – Атанаска Бакалова, прочете писмо, което е написала от негово име.

„Много време от смъртта ми измина, но духът ми покой не намира. Той броди навред и зове: „Хора, бдете, убийците са още сред вас.

 

Те в тъмна нощ ме убиха, в тъмна нощ ме зариха. Следи заличиха и кръвта ми измиха. Двама от тях заловиха. Третият още не. Те се мъчат кръвта да измият от престъпните свои ръце. Но кръвта се лесно не трие, тя говори, за мъст тя зове… „, четеше Атанаска, докато протестиращите обикаляха блокираното кръгово кръстовище и викаха „Аз съм Митко и няма да мълча!“.

 

 

„Това беше Митко. Той мислеше така“, допълни тя за прочетеното писмо.

 

„Сигурна съм, че той е тук с нас и вижда кои застават зад него, кои искат истината да излезе. Ние искаме истината. Такава каквато е. И виновните да си понесат последствията“, каза на мегафона майката на убития Митко и призова за минута мълчание в негова памет.

 

След като вдигнаха блокадата при Орта хан, протестиращите застанаха отстрани на пътя, а преминаващите шофьори ги подкрепиха с клаксони. „Докато не получи справедливост, надали Митко ще почива в мир. Надали тялото му ще намери покой“, каза още Атанаска Бакалова, подкрепена от десетки жители на Цалапица.

„След писмото, което прочете майката на Митко, написано сякаш от душата му в отвъдното, нямам какво да кажа. Освен да сведа глава. И да стисна юмруци. От гняв. От болка. От ужас. Че децата ни са незащитени. Днес е Митко, утре кой? И не ме е страх от заплахи. Че след изборите ще ни вадят един по един от къщите.

 

Че ще получим „подаръчета“. „Подаръчета“ ще получите всички вие, участвали пряко и косвено в убийството на Митко. От съдбата. А тя удря жестоко! Аз нямам какво да губя! Долу окървавените ви ръце от моите деца!

 

Долу мръсните ви ръце от децата на България!“, написа една от протестиращите в социалните мрежи след протеста при Орта хан по-рано днес.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна трагедия разтърси страната ни! 20-годишен футболист загина в тежка катастрофа
Next: Андреа не издържа и се разплака пред всички, причината е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.