Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на убития от униформен младеж: Г-н полицай, с какво сърчице ми застреля детенцето?
  • Новини

Майката на убития от униформен младеж: Г-н полицай, с какво сърчице ми застреля детенцето?

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
sgdfhdfghjfgjfgjfg.png

“Г-н полицай, с какво сърчице ми застреля детенцето? Само това искам – в очите да ме погледнеш и да ми кажеш. Аз съм майка, която е отгледала това дете сама.

И не съм го възпитавала по този начин. И ти нямаше правото да му отнемеш живота така”. С тези думи пред Нова телевизия Мария, майка на 18-годишния младеж, застрелян от униформен при преследване с полицията, се обърна към служителя на МВР, произвел фаталния изстрел. 

Полицаят, ранил фатално крадец миналата нощ в София, е стрелял от около 100 метра, и то след предупреждения и изстрели във въздуха. Това стана ясно от брифинг на прокуратурата и столичната полиция.

„В нощта на 17 срещу 18 септември в 4 РУ е получен сигнал за извършен грабеж над две момичета от три непознати лица. Пострадалите са дали конкретно описание на извършителите и незабавно е изпратен полицейски екип.

По-късно постъпва нов сигнал в близост до бул. „Черни връх”. Екипът предприема действия по издирване и установява, че лицата се качват в автобус.

Успяват да спрат превозното средство и залавят едното лице в автобуса и две, които се опитват да избягат. Единият полицай тръгва след бягащите и предупреждава няколко пъти, че ще стреля.

 Възпроизведени са два контролни изстрела, след което същият служител стреля по бягащото лице. Установява, че лицето е простреляно и не се чака линейка – полицейският автомобил и го откарва в болница „Токуда”. Лекарите установяват, че лицето е починало“. Това каза директорът на СДВР Любомир Николов.

„Искам да заявя, че полицаят, възпроизвел изстрела, е награждаван безупречен служител със седем години стаж в МВР, на 33 г. Във връзка със заловените лица мога да кажа, че това са наши стари познайници. Установихме, че те са извършители на множество грабежи. При нападенията са използвали метални и гумени бухалки, за да наранят жертвите си”, каза още Николов.

„Софийската градска прокуратура е получила сигнал от МВР за причинена смърт на мъж по време на полицейска операция. Наш служител е извършил незабавните следствени действия. Иззети са три гилзи.

На 100 м от тях е имало следи от кръв. Но има възможност изстрелът да е попаднал в тялото на починалото момче от рикошет.

Извършено е освидетелстване на двама полицейски служители, при което са иззети обтривки от двете им ръце, както и униформеното им облекло. Пробите на униформените за наркотици и алкохол са отрицателни”, заяви Христо Кръстев, заместник-градски прокурор на София. Той добави, че са установени частични видеозаписи от момента на стрелбата.

„На един от видеозаписите се вижда, че полицейският служител, спира и заема поза за произвеждане на изстрел. Той не тича и не произвежда хаотично изстрели”, посочи заместник-градският прокурор на София Христо Кръстев. И допълни, че има още неразпитани свидетели.

„Данните за произведените изстрели са от полицейски служител от мъжки пол, не от женски пол. Дали ще бъдат повдигнати обвинения ще се прецени, след като се съберат доказателства. Тук всеки един малък детайл може да промени заключението”, посочи Кръстев.

„Наред със следственото дело, СДВР извършва и вътрешна проверка, която ще уточни всички факти и обстоятелства. Нямаме категорични данни каква е входната рана на пострадалия – дали е в гръб, или в предната част на тялото”, добави Николов.

По неофициална информация полицаят носил у себе си и личното, и служебното си оръжие. Пред следствието той разказал, че е стрелял със служебния пистолет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Парите идват: 547 лева накуп за хиляди българи, Асен Василев нареди
Next: Извънредно: Тежко меле блокира АМ Струма, страшно е!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.