Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама Блага от Бригада нов дом има нужда от помощ
  • Новини

Мама Блага от Бригада нов дом има нужда от помощ

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vasdvfdsvsfdbvfgbgfb.png

Още едно щастливо семейство остави зад гърба си „Бригада нов дом“.

Освен момчетата, които дойдоха да оправям дома, тук са и едни ваши много близки приятели, които ни подадоха ръка в точния момент, обърна се Мария към Блага като посочи хората, които са били до нея и са й помагали. Това са доброволците от „Подай ръка“, които и направиха връзката на семейството с предаването. Те са се грижили за нея досега и са й помагали да си стъпи на краката.

 

Помогнаха ми много в най-трудните за мен моменти. Платиха ми сметките, помогнаха с храна и финансово за да можем да живеем.

Те продължават и досега да се грижат за семейството и да стоят близо до тях.

Преди няколко месеца, екипът ни, съвместно с невероятните магьосници от “Бригада нов дом”, успяхме да дарим нов живот на самотната майка и нейната дъщеря.
За Блага и Яни, отборът ни се грижи вече повече от година.
Блага страда от множествена склероза, тежка диагноза, заради която Блага често остава без работа.
След като мъжа й я изоставя, я заробва и с кредити и задължения, с които тя трябва да се справя сама.
Днес, Блага все още има нужда от подкрепа.
Заради диагнозата си, бива уволнена от последната си работа.
В момента си търси нова работа, като е работила като охрана в търговски обекти, има диплома за завършени курсове за масажист и може и това да работи.
Има нужда от средства за рехабилитация, за да я продължи.
Влияе и много успешно и трябва да продължи с нея.
А, малката принцеса Яни вече носи 28 номер обувки, а не 27 и събираме обувчици за нея.

 

Момчетата от бригадата направиха всичко за да получат тези две дами нормални условия за живот и най-вече детето получи мечтаната детска стая.

Сякаш не съм в моя дом, а съм на гости, бе първата реакция на Блага когато видя обновения си дом.

Аз не съм бебе, сподели и малката, аз съм голяма и мага да спя тук.

 

Цялата история трогна както винаги зрителите.

Момчетата от бригада Нов дом и Мария,бъдете живи и здравии изобилно благословени!Бог да дари майката със здраве,сили и енергия за да може да се грижи за малката принцеса. Бог да ги закриля!????????❤️

Да, плаках много! От безсилие и от яд на докторите, неуспели да поставят диагнозата толкова години!

Вие сте вълшебници от Бригада нов домБог да Ви пази и благословия здраве щастие и любов в семействата Ви

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спира да вали чак на този ден обяви професор Рачев по БТВ
Next: Собственици от Брестник: Изкупуват ни черешите по 8 лв., продават ги в Пловдив за 30

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.