Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама Блага от Бригада нов дом има нужда от помощ
  • Новини

Мама Блага от Бригада нов дом има нужда от помощ

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vasdvfdsvsfdbvfgbgfb.png

Още едно щастливо семейство остави зад гърба си „Бригада нов дом“.

Освен момчетата, които дойдоха да оправям дома, тук са и едни ваши много близки приятели, които ни подадоха ръка в точния момент, обърна се Мария към Блага като посочи хората, които са били до нея и са й помагали. Това са доброволците от „Подай ръка“, които и направиха връзката на семейството с предаването. Те са се грижили за нея досега и са й помагали да си стъпи на краката.

 

Помогнаха ми много в най-трудните за мен моменти. Платиха ми сметките, помогнаха с храна и финансово за да можем да живеем.

Те продължават и досега да се грижат за семейството и да стоят близо до тях.

Преди няколко месеца, екипът ни, съвместно с невероятните магьосници от “Бригада нов дом”, успяхме да дарим нов живот на самотната майка и нейната дъщеря.
За Блага и Яни, отборът ни се грижи вече повече от година.
Блага страда от множествена склероза, тежка диагноза, заради която Блага често остава без работа.
След като мъжа й я изоставя, я заробва и с кредити и задължения, с които тя трябва да се справя сама.
Днес, Блага все още има нужда от подкрепа.
Заради диагнозата си, бива уволнена от последната си работа.
В момента си търси нова работа, като е работила като охрана в търговски обекти, има диплома за завършени курсове за масажист и може и това да работи.
Има нужда от средства за рехабилитация, за да я продължи.
Влияе и много успешно и трябва да продължи с нея.
А, малката принцеса Яни вече носи 28 номер обувки, а не 27 и събираме обувчици за нея.

 

Момчетата от бригадата направиха всичко за да получат тези две дами нормални условия за живот и най-вече детето получи мечтаната детска стая.

Сякаш не съм в моя дом, а съм на гости, бе първата реакция на Блага когато видя обновения си дом.

Аз не съм бебе, сподели и малката, аз съм голяма и мага да спя тук.

 

Цялата история трогна както винаги зрителите.

Момчетата от бригада Нов дом и Мария,бъдете живи и здравии изобилно благословени!Бог да дари майката със здраве,сили и енергия за да може да се грижи за малката принцеса. Бог да ги закриля!????????❤️

Да, плаках много! От безсилие и от яд на докторите, неуспели да поставят диагнозата толкова години!

Вие сте вълшебници от Бригада нов домБог да Ви пази и благословия здраве щастие и любов в семействата Ви

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спира да вали чак на този ден обяви професор Рачев по БТВ
Next: Собственици от Брестник: Изкупуват ни черешите по 8 лв., продават ги в Пловдив за 30

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.