Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мамят ли зрителите с ремонтите в Бригада нов дом, Калин проговори
  • Новини

Мамят ли зрителите с ремонтите в Бригада нов дом, Калин проговори

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
avsdvdfbfdsnbddgnmhgmhj.png

Всички епизоди излъчени досега от „Бригада нов дом“ бяха много емоционални, но този в който бригадата помага на самотната майка Даниела и страхотния Алекс наистина грабна сърцата на мнозина.

Въпреки, че съм присъствал на всички епизоди, гледам ги за първи път, а и си признавам, че и аз поплаквам. Момчетата от бригадата също ми споделят, че има епизоди, в които просто не могат да се сдържат.

Чувствам се удовлетворен от цялото това нещо, което сме свършили. Алекс е едно момче, в което аз до известна степен припознах себе си, защото той е запален по риболова в същото време и спортува. Детството му въобще не е леко, но към момента е намерил правилния път. Спомням си на неговите години колко бях запален аз по риболова. В епизода видяхме, колко много се зарадва на срещата с един негов идол и това няма как да не те докосне и съм много щастлив, че успяхме да го зарадваме, с бащинско чувство разказва за него Калин.

В началото бяхме изцяло съсредоточени в работата, защото да направим ремонт за това кратко време е почти мисия невъзможна.

Знам, че много зрители не вярват, че това наистина се прави за 5 дни, но това е факт.

 

Когато започнахме да се сблъскваме с историите на хората определено имаше изключително емоционални моменти. Това е една съвкупност от емоции, но 90% от нещата са положителни и съм много щастлив, че станахме част от това нещо.

Обещал съм на Алекс да го водя на риба. Това е нещо, което той чака с нетърпение, но да стане топло. Има хора, с които поддържаме връзка и благодарностите не спират. Това е една силна мотивация за нас.

Калин Евтимов сподели, че и за миг не се е поколебал да приеме предложението да участват той и бригадата.

Това е една кауза, за която се раздадохме на максимум. Няма как да останеш безразличен, когато се сблъскаш с всичко това.

Работата в бригадата ръководи той, като опитва да прави строга организация, за да могат да свършат навреме. Калин сподели, че получават хиляди похвали и положителни коментари за това, което правят и се надява да могат да продължат и в нов сезон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Време е и България да разбере истината за цените и олинклузива в Турция
Next: Български пекар обяви цената на баничката в евро

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.