Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Манолова посочи грозната схема, с която Петков и Василев са ограбили десетки хиляди българи
  • Новини

Манолова посочи грозната схема, с която Петков и Василев са ограбили десетки хиляди българи

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
eptkvovapsil.jpg

Коалицията на „Промяната“ предложила феодализиране на министерства, а четирите партии приватизирали и осребрили исканията на хората от протеста. Това заяви в ефира на Нова Нюз лидерът на „Изправи се, България“ Мая Манолова.

„В коалицията на „Промяната” фундаментът трябваше да бъде протестът. Протестът с исканията на десетки хиляди хора.

А те бяха много прости – справедливост, да се спрат кражбите, нормален живот и високи доходи.

А вместо това коалицията на „Промяната“ предложи феодализиране на министерства. Всяка партия стана пълновластен господар в своите министерства и там схемите на ГЕРБ бяха донадградени и доразвити, а паричните потоци – насочени в друга посока.

Или казано накратко – четирите партии приватизираха и осребриха исканията на хората от протеста“, посочи Манолова, очертавайки разликите между Коалицията на протеста и тази на „Промяната”.

По думите ѝ нито тя, нито нейните колеги, с които са били в двата предходни парламента, имат претенцията да бъдат Коалицията на протеста. „Протестът, за разлика от коалицията на „Промяната” – е жив. Защото Коалицията на „Промяната” приключи морално.

А енергията на хората е жива. Никой от хората, които бяха на протестите през 2020 година, едва ли си е представял, че битката за справедливост, за съдебна реформа, за почтено управление – ще се провежда с напазарувани депутати.

Всички сме наясно, че няма никаква политическа логика, освен пазарната – тази на битпазара, да привличаш депутати от група парламентарна група и да го правиш на най-странни места и непублично”.

„Никога не съм гледала на политиката като на битпазар и на работата в интерес на хората – като на търговски отношения. Сега реално правителството ще се осигурява с депутати, за които тегнат съмненията, че са купени”, допълни тя.

Манолова коментира и въпроса дали Асен Василев ще успее с реализацията на мандата за съставяне на правителство. „И какво, ако го реализира? Този пазарлък ще се случва преди всяко важно гласуване.

И какви ще бъдат отношенията, с които ще си осигуряват така наречените тематични мнозинства. Ще бъдем свидетели на наистина бакалски сметки и един отвратителен алъш-вериш с живота и страховете на българските граждани”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато имам проблеми, винаги си паля по един дафинов лист и поне 4 грижи изчезват
Next: Бай Алиш няма зрение, но лекува всички безплатно – вдига на крака хора от инвалидни колички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.