Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мария с нови разкрития за побоя
  • Новини

Мария с нови разкрития за побоя

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
bsahapshoashkasodias.png

 Мария най-накрая проговори и в социалните си мрежи за побоя, на който е станала жертва. Певицата бе пребита от мъжа си във вторник, а към момента е ясно, че Мирослав Соколов е оставен под домашен арест.

По-рано изпълнителката на „Най-добрият“ бе разкрила, че се чувства добре, но отказа да даде повече подробности относно разигралата се брутална сцена.

Слуховете носят, че това дори не е първият път, в който Миро посяга на миньончето.

Според техни познати той дори си позволявал да заплашва с пистолет звездата и да й отправя закани за убийство. Именно такова е и формулираното обвинение срещу него – за закана за убийство и нанесена телесна повреда.

Мария реши да проговори за кошмара, през който е минала и в профила си. Там тя срещна огромна подкрепа от почитателите си.

Ето какво точно написа фолкпевицата в социалната мрежа:

„Благодаря ви! Обичам ви! Искам да ви радвам, да ви срещам и да се забавляваме заедно! Да правя красиви проекти и любими песни вече повече от 20г. за вас! Много неща са зад гърба ми с които съм горда, за други нямам място в сърцето и не си ги и спомням!“

Отдолу лавинообразно започват да се трупат коментари. Сред хората, които са реагирали на случилото са колежките й Преслава, Таня Боева Ася Капчикова, Ивайла Бакалова, Светлана Гущерова, Хриси Парова, Галя от „Сатен“, Лияна, Теди Цветкова, Галин, Анелия и Николета Лозанова.

„Е Мария надявам се да намериш любовта отново. И аз съм била жертва на насилие и недей забравя че само силните го признаваме! Слабите ги тъпчат и ги убиват дори ! Браво на тебе!“, пише почитателка на Мария, а тя на свой ред й отговаря със сърце.

„Ти си жена и майка преди всичко! Не позволявай на никой да те унищожи!“, гласи друг коментар на фенка. Ето и още няколко от тях:

„Бъди несломима и винаги така специална , сияйна и усмихната“

„Мила Мария и аз съм била жертва на насилие! НАПРЕД И САМО НАПРЕД, момиче!“

„Когато една врата се затваря, други по-хубави ще се отворят , любовта не боли, всичко друго е симулация на любов“

„Мария, ти си жена! Трябва да бъдеш обгрижвана и обичана! Пожелавам ти го!“

„Ах, Мария, научи урока и стъпи върху него, ти си смело момиче и с това ще се справиш“

Постът на певицата събира вече 50 000 харесвания в подкрепа, което е изключително голяма интеракция за броя на последователите й.

Continue Reading

Previous: Сърцето ми се сви от мъка, когато видях как възрастната ми съседка умоляваше да й дадат хляб на версия
Next: Закони на живота, които наистина действат, дори и да не вярвате в тях

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.