Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масово изтича срокът на амортизация на панелките! Ето какво трябва да направят собствениците им
  • Новини

Масово изтича срокът на амортизация на панелките! Ето какво трябва да направят собствениците им

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
vdfsavsdfbdgfbghngfhng.png

Какво ще стане с панелните блокове, когато изтече експлоатационния им срок? Какво трябва да направят собствениците, тъй като моментът приближава.

Първите панелки са построени през 50-те години, а последните около 1990-та година.
По болшинството от сградите не е правено нищо от както са направени

И за много от блоковете вече говорим за сериозна възраст. Това трябва да е актуална тема за обществото и властите.

Според специалисти, когато са строени панелките, по наредба срока им на амортизация е бил 70 години. Срещат се твърдения за 50 и за 100 години.
Според действащата наредба №3 от 2004-та година, този срок е 50 години

Той важи не само за панелите, но и за другите видове строителство.
Количеството на българите с жилища, изградени върху държавна или общинска земя, е около 2 млн.

Ако нещо се случи с тези сгради, те не притежават земята. Дори да имат пари и да решат да построят сграда отново, в момента нямат това право.

Разбира се, краят на експлоатационния срок не значи, че тези сгради ще се срутят. Но трябва да се вземат мерки, за да се предотврати това.
Има специалисти, които смятат, че панелките всъщност са по-безопасни и дълготрайни от другите сгради

А една от най-ефективните мерки да се удължи живота им е правилното саниране. То включва привеждане на топлоизолацията, електрическата система, ВиК, вентилацията и другите системи в съответствие с актуалните стандарти.
Друго нещо е, че дори в сградите с изтекъл срок на амортизация, хората плащат данъци като за нова сграда

Трябва да се обърне внимание на асансьорите, инсталациите им. Масово при сегашното саниране се работи само външно, без никакво вътрешно обследване. Това е посредствено и не води до необходимия ефект, казва архитект Борислав Борисов.

Като минимум трябва да се обследват и поправят при нужда заварките между панелите.
Експертите са категорични, че при проблем, в момента трябва да се оправяте сами

Програмата за саниране не върши каквото трябва. Можете да се съберете във входа, да съберете пари и да си направите качествен ремонт. Това е най-адекватния и работещ начин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Калин Стоянов с извънредна новина за главния секретар на МВР, изненадата е огромна
Next: ПОЧИНА ИВАЙЛО ВЕЛИЧКОВ – МЪРИ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.