Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мастагарков показа дома си и разкри каква жена търси в Черешката на тортата
  • Новини

Мастагарков показа дома си и разкри каква жена търси в Черешката на тортата

Иван Димитров Пешев декември 17, 2023
dsafldsgsdkfgkfkhgfh.png

Тази седмица всички фенове на хубавата храна и най-екстремното риалити имат удоволствието да се насладят на компанията на петима от бившите участници в „Игри на волята“ 5. В понеделник гостувахме в уютния семеен дом на победителя в Игрите Иван Рълев, а на втората вечер Гатьо ни покани в ресторант в Пловдив.

Трети беше другият пловдивчанин в компанията – моделът и бивш футболист Благомир Мастагарков.

Мастагарков, който отпадна на полуфинала на „Игри на волята“, отвори вратите на дома си, а зрителите останаха очаровани от представянето му – от отношението, с което сготви, до атмосферата, която създаде за гостите, и красиво подредената маса.

Домът на Благо е точно толкова прекрасен и красив, колкото и самия него, категорични са зрителите, които коментираха предаването в социалните мрежи. Той заложи на модерна вечеря с български привкус, а в края на вечерта изненада гостите си с индивидуални подаръци и музикален поздрав.

Мастагарков не скри какво се случва в личния му живот. Той призна, че в момента няма жена до себе си. С последната му сериозна приятелка, с която са живеели заедно, са се разделили преди около 3 години.

„Оттогава съм сам и се надявам, след като ме видят как се представям в кухнята, дано се намери нещо подходящо“, каза той с усмивка. Жената, която Благо търси, трябва да бъде на първо място умна, начетена и любознателна.

„Не ми трябва да е най-голямата красавица или нещо подобно, защото с красотата и външността се живее до време“, разкри още Мастагарков и добави, че най-важното в една двойка е да има разбирателство и приятелство.

„Аз съм израснал в едно прекрасно семейство и прекрасни родители, които над 40 години са заедно. Минали са през много тежки моменти, изградили са се като характери заедно и за мен това е правилното“, разсъждава още той.

Иван Рълев коментира, че си представя жената до Благо приличаща на неговата майка, която направи прекрасно впечатление на участниците и зрителите с появата си на последния съвет в „Игри на волята“.

А феновете, които и в „Игри на волята“ го видяха като сдържан, възпитан и добронамерен човек, веднага му пожелаха да срещне любовта на живота си.

А как ще се представят и дамите в компанията тази седмица – Теодора Мудева и Мария Оряшкова, очакваме да разберем днес и утре от 20 часа по NOVA.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родопчанинът с голямо сърце, който дари 1 млн. долара на болницата в Мадан
Next: Слави с тежка забрана след трагичната смърт на мама Здравка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.