Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Махат Гала от На кафе, ето кой й подля вода
  • Новини

Махат Гала от На кафе, ето кой й подля вода

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
asdvdfvsdfbfgnbgdngh.png

От години се носят слухове за свалянето на Гала от ефир, но ето, че най-накрая и тази новина стана факт. Появи се сериозен кандидат за стола на Гала в „На кафе“, а плевенчанката беснее и обвинява човек от екипа си за саботаж и предателство. 

Противно на очакванията, на стола на Гала ще седне известен мъж. Той самият призна, че е получил покана да заеме мястото на водещата и каза каква е нейната съдба оттук нататък.

 

Всичко това е в кръга на шегата. Светският репортер Елизабет Методиева приклещи Герасил Георгиев – Геро зад кулисите на „Като две капки вода“ и по повод Деня на лъжата той се пошегува с Гала и екипа на „На кафе“.

„Вече махам вечерните формати. Не знаете ли? Това ми беше последния лайф. Обадиха ми се от ръководството на Нова телевизия и ме помолиха да поема „На кафе“ като водещ. Гала минава на моето място. Тя ще води с Рачков „Като две капки вода“ и ще довърши сезона. Аз се съгласих само с едно условие, няма да е „На кафе“, а „С кафе“, споделя той.

 

Геро обеща като един бъдещ шеф да запази персонала и гравитиращите около Гала всяка сутрин, като най-силен комплимент направи на Методиева.  „Ще сложа един началник вътре при тях – Криси Патрашкова, тя си знае и ми вдъхва най-много доверие“.

За Дарин Ангелов бе категоричен: „Да не говорим за хора, които имат проблеми със здравето и психиката си. Все пак тези предавания имат и социална програма“.

На въпрос как ще стане рано, за да го води отговори категорично: „Боже, ставам рано и бам-бам до 11 часа го изплясквам и после си гледам кефа. Гала какво се оплаква, ставаш, отиваш, приключваш и заминаваш. Тя сега ще види лесно ли е вечер да се води“.

След всичко, което видя Гала коментарът й бе следния: „След всичко, което мислех за него. Колко хубав е станал, фантастичен, сега ме отсвири. Щял да го „омаха“ предаването до 11 часа. Видимо Гала не бе щастлива от репортажа на Бети и я предупреди да стои по-далеч от нея.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Можете ЛЕСНО да разпознаете хрупкави и сладки ябълки за 1 секунда. Просто ги погледнете за това
Next: Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.