Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мацерацията на лук във вино е изключително ефективно за изчистване на запушени артерии още от първата употреба
  • Новини

Мацерацията на лук във вино е изключително ефективно за изчистване на запушени артерии още от първата употреба

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
asmcamscmasmcasos.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мацерацията на лук във вино е изключително ефективно за изчистване на запушени артерии и вени още от първата употреба – Научете как да приготвите

Изключително важно е прочистването на артериите и съдовете, особено след определена възраст.

Сред основните причини за стареенето са начинът на живот и небалансираното хранене.

Човешката възраст зависи от здравето на артериите.

Мазните храни и рафинираната бяла захар могат да допринесат за запушването и блокирането на стените на артериите.

По този начин кръвообращението ще бъде ограничено, което води до повишаване на кръвното налягане.

По-долу е дадена рецепта, която естествено възстановява кръвното налягане, почиства съдовата система и премахва атеросклерозата.

 

Мацериран лук в бяло вино:

съставки:

150 мл мед

1 л натурално бяло вино

4-5 глави червен лук

250 г корен магданоз

2 връзки листа магданоз

Начин на приготвяне:

След като се обели, червеният лук се нарязва на ситно и се добавя в стъклен съд, като се залива с бялото вино.

Отделно коренът магданоз се вари в чаша вода, след като е измит, почистен и нарязан, като се добавят наситнените листа магданоз.

Оставете да ври, докато течността намалее с 30-50%.

След като изстине сместа, лучената мацерация в бяло вино се смесва с прецедената течност, като се добавят 150 мл мед.

Затваря се в съд с херметическо затваряне и се оставя да престои 7 дни.

Периодично се разбърква, а след седмица препаратът се прецежда.

 

Начин на приложение:

Приема се 3 пъти на ден по 1 с.л. лъжица мацерация 30 минути преди хранене.

Консумира се до изчерпване на цялото количество.

Алкализирана храна:

Трябва да алкализирате храната си с плодове, зеленчуци, за да почистите артериите и вените.

Препоръчва се прием на много течности, пресни сокове, билкови чайове, зеленчукови бульони, изворна вода.

В резултат на това отлаганията по съдовете ще се отделят, кръвта ще се разреди и стените на съдовете ще станат по-еластични.

Ще бъде страхотно, ако ни последвате и споделите тази статия с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българският Рокфелер Пенчо Семов дарява 200 милиона лева: Бащата на Андрей Луканов пренебрегва последната воля
Next: Кошмар в български град: Дърво смачка Ауди, докато шофьорът е вътре

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.