Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Машинист направи нещо невиждано досега, вижте защо спря влака вътре в града
  • Новини

Машинист направи нещо невиждано досега, вижте защо спря влака вътре в града

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
bddjajdajd.jpg

Изключителна постъпка на машинист. Ето какво съобщи в социалната мрежа Фейсбук свидетел на случката от града под тепетата:

„Здравейте! Искам да изкажа огромни благодарности към машиниста от БДЖ, който спря влака, за да помогне на паднала възрастна жена на бившия перон в района на булевард „Копривщица“ 10 и й помогна да се изправи на крака и да продължи по пътя си.

 

За всички, които ще ме попитат „Защо не и помогна ти?“, ще отговоря така:

Не изпускай тези оферти:

Чух, че влакът спира и излязох на терасата да видя какво се случва. Видях предницата на спрян локомотив „Шкода“.

 

На около 10 метра пред локомотива, на перона лежеше възрастна жена. Машинистът на локомотива слезе и помогна на жената да се изправи. Това е! Още веднъж огромно благодаря към машиниста от БДЖ!“.

 

Публикацията, която е от вчера, на човека събра множество позитивни коментари. „Браво на машиниста за човешката постъпка! Браво и на вас, че го споделихте с нас. За доброто трябва да се пише и говори!“, гласи само един от тях.

Още за влакове:

Курортът Сейнт Мориц в Швейцарските Алпи е прочут най-вече като магнит за платежоспособни любители на зимните спортове.

Луксозното селце дори е било домакин на зимни олимпийски игри, което затвърждава репутацията му на място, където сякаш всичко е възможно. Последният опит за световен рекорд на Швейцария само доказва вече изградената репутация на Сейнт Мориц.

Именно от там тръгва влак с дължина почти два километра, който е кандидат за Книгата на Гинес.

Яркочервената композиция е създадена в чест на 175 години от основаването на швейцарските железници и се състои от сто вагона с общо тегло от 2990 тона. Точната дължина на влака е 1906 метра, които са сформирани от общо 25 по-малки електрически влака модел „Capricorn“.

Композицията премина величествено през една от забележителностите, обявени от ЮНЕСКО за световно наследство – хребета Албула. Дори самото трасе представлява шедьовър на инженерната мисъл, каквито доста често се срещат именно в Швейцария.

Линията тръгва от Сейнт Мориц и стига до Тузис, а дължината ѝ е 65 километра. Построена е за впечатляващо кратко време – пет години, като се има предвид, че включва 55 моста и 39 тунела. Преди да бъде построена влаковата линия, слизането от зимния курорт надолу е било или с шейни, или с конски впрягове.
Снимка: БГНЕС

Едва ли има по-подходящо трасе, на което влакът с желание за световен рекорд да бъде изпробван, защото за по-малко от 25 километра надморската височина спада с 1000 метра.

Още по-удивителното на опита, който e отчасти спонсориран от швейцарския производител на влакове Stadler, е, че той се случва на теснолинеен участък.

Повечето европейски железници, включително и българските, масово използват междурелсието от 1435 мм. Междурелсието на швейцарския участък обаче е едва един метър и е изпълнено с остри завои и със стръмни наклони, както и с тесни за преминаване места.

Както посочват от „Си Ен Ен“, предишните претенденти за рекорд за най-дълга влакова композиция са използвали стандартното междурелсие. Кандидатите са били от Нидерландия и от Белгия и при това композициите са преминавали през равни полета и региони без особена денивелация.

Швейцарските железници осъзнават какъв риск предприемат със своя двукилометров влак и затова преди официалното му пускане провеждат десетки пробни спускания. Провеждат се и технически тестове на железопътните стрелки и синхронизацията с останалата техника по трасето.

Изпитанията първоначално не преминават гладко – намират се проблеми в спирачните системи на влака, неукрепени части от трасето, както и смущения в комуникацията между машинистите и станциите.
Снимка: БГНЕС

Подобна огромна композиция не може да разчита само на един машинист, разположен в първия локомотив, а разполага с общо седем, разположени по протежението на влака.

Тъй като трасето се намира високо в планината, не могат да се използват стандартните мобилни телефони и вместо това машинистите си комуникират през системата, създадена от гражданска защита. Средната скорост, с която влакът се движи, не надвишава 35 км/ч.

Всяко непредвидено ускорение и всеки провал в комуникацията би могъл да се окаже и край на експеримента с композицията и на амбициите ѝ за Гинес.

След успеха на опита шефът на швейцарските железници Ренато Фаскиати заявява за „Си Ен Ен“, че това е железопътна компания като никоя друга и по тази причина се заема да направи пионерски подвиг, невиждан до момента. Фаскиати допълва, че много от притесненията му са се оказали излишни.

Постижението не мина и без тържества и награди, съвсем в стила на Сейнт Мориц и посетителите му. 3000 бяха късметлиите, които спечелиха билети, за да гледат на живо преминаването на влаковата композиция, като за тях бяха осигурени храни и горещи напитки.
TechCafe Аutocafe
A живущите вътре имат достъп до спирката, без да излизат от блока
Влакът, който минава през жилищна сграда и е ненадмината местна забележителност

A живущите вътре имат достъп до спирката, без да излизат от блока

Експериментът е от особена значимост за Швейцария като една от държавите, в които пътуването с влак е сред най-популярните начини за придвижване.

Всеки швейцарец изминава средно 2450 километра с влак годишно, а трасетата достигат и най-високите райони и курорти на Алпите. Не е рядкост между по-малко и по-голямо населено място също да върви влакова композиция с удобно за жителите разписание.

Именно затова в Швейцария всяка иновация в областта на влаковия транспорт се приема с ентусиазъм и любопитство, дори и да става въпрос за влакова композиция, която се е движила само веднъж и в крайна сметка успява да спечели световния рекорд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търся си мъж, че не се търпи повече. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат
Next: Шофьорът на автобуса и заповяда да седне-Финалът на историята ще ви накара да ръкопляскате

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.