Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен
  • Новини

МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен

Обрат на 180 градуса относно ареста на бизнесмена на Йордановден

МВР е наказано да заплати 500 лв. разходи по делото

Пълен поврат по случая в съда по отношение на задържането на предприемача за скачането му за кръста в река Дунав. Никола Стоянов е спечелил дело на първа инстанция, в което се открива, че Министерство на вътрешните работи нямат претекстове за задържането му.

Припомняме, че на 6 януари 2022 година предприемачът от Русе беше задържан след скандал на ритуала за Богоявление, тъй като не е бил позволен да скачи в река Дунав.

Пред русенски областен съд се открило, че Министерство на вътрешните работи нямат никакви претекстове за задържането му, открити в заповедта за задържане. Органите на реда твърдeли, че предприемача не бил в лист с утвърдени, само че е скочил в река Дунав. Впоследствие обаче му сформират акт и го задържат за 24 часа по тази причина, че не си бил показал персоналната карта. Съдът не приел тези условия и отменил заповедта, която била нестимулирана и дефинира задържането от Министерство на вътрешните работи като непозволено.

От видеоклиповете се открива по какъв способ предприемачът повтарял единствено едно и също изречение: „Пуснете ме! “

Г-н Стоянов декларира, че не е осъществил никакво нарушаване, което да води до неговото задържане от чиновниците на Министерство на вътрешните работи. Бизнесменът бил изумен и засегнат, че служителите на реда го съборили на земята със мощ и му поставили белезници, тъй като не се е съпротивлявал и нищо не налагало тези дейности.

„Нали искаш персонална карта, по какъв способ да ти я дам като не ми пускаш ръцете? Много си малоумен. „, споделя Стоянов на един от служителите на реда, тъй като към този момент бил с белезници и нямало по какъв способ да покаже документа си за идентичност.

Никола Стоянов установил, че служителят на реда е малоумен и декларирал пред съда, че си стои зад изречените от него думи. Г-н Стоянов добавя още, че не е желал да обиди служителя на реда, а да го квалифицира като подобен.

Бизнесменът се чудил, какви са тия служители на реда, щом са на работа, а не знаят по какъв способ работят законите и наредбите.

Никола Стоянов открива като абсурд системата, че органите на Министерство на вътрешните работи излагат и унижават жителите, единствено тъй като процесуално могат да го вършат, само че след това не носели лична отговорност.

Бизнесменът се надява служителите на реда да бъдат отстранени от Министерство на вътрешните работи и поради това, че бил ритан и удрян от тях.

Министерство на вътрешните работи е наказано в Решение 62/26.01.22г. РРС да заплати 500 лева разходи по делото за първа инстанция. Счита, че няма да бъде обжалвано решението защото са наясно, че заповедта е издадена и е незаконосъобразна и единствено ще имат още разходи.

Continue Reading

Previous: Пиян тираджия блъсна Toyota в Бургас и избяга – КРИМИНАЛНО
Next: Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, продължава

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.