Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен
  • Новини

МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен

Обрат на 180 градуса относно ареста на бизнесмена на Йордановден

МВР е наказано да заплати 500 лв. разходи по делото

Пълен поврат по случая в съда по отношение на задържането на предприемача за скачането му за кръста в река Дунав. Никола Стоянов е спечелил дело на първа инстанция, в което се открива, че Министерство на вътрешните работи нямат претекстове за задържането му.

Припомняме, че на 6 януари 2022 година предприемачът от Русе беше задържан след скандал на ритуала за Богоявление, тъй като не е бил позволен да скачи в река Дунав.

Пред русенски областен съд се открило, че Министерство на вътрешните работи нямат никакви претекстове за задържането му, открити в заповедта за задържане. Органите на реда твърдeли, че предприемача не бил в лист с утвърдени, само че е скочил в река Дунав. Впоследствие обаче му сформират акт и го задържат за 24 часа по тази причина, че не си бил показал персоналната карта. Съдът не приел тези условия и отменил заповедта, която била нестимулирана и дефинира задържането от Министерство на вътрешните работи като непозволено.

От видеоклиповете се открива по какъв способ предприемачът повтарял единствено едно и също изречение: „Пуснете ме! “

Г-н Стоянов декларира, че не е осъществил никакво нарушаване, което да води до неговото задържане от чиновниците на Министерство на вътрешните работи. Бизнесменът бил изумен и засегнат, че служителите на реда го съборили на земята със мощ и му поставили белезници, тъй като не се е съпротивлявал и нищо не налагало тези дейности.

„Нали искаш персонална карта, по какъв способ да ти я дам като не ми пускаш ръцете? Много си малоумен. „, споделя Стоянов на един от служителите на реда, тъй като към този момент бил с белезници и нямало по какъв способ да покаже документа си за идентичност.

Никола Стоянов установил, че служителят на реда е малоумен и декларирал пред съда, че си стои зад изречените от него думи. Г-н Стоянов добавя още, че не е желал да обиди служителя на реда, а да го квалифицира като подобен.

Бизнесменът се чудил, какви са тия служители на реда, щом са на работа, а не знаят по какъв способ работят законите и наредбите.

Никола Стоянов открива като абсурд системата, че органите на Министерство на вътрешните работи излагат и унижават жителите, единствено тъй като процесуално могат да го вършат, само че след това не носели лична отговорност.

Бизнесменът се надява служителите на реда да бъдат отстранени от Министерство на вътрешните работи и поради това, че бил ритан и удрян от тях.

Министерство на вътрешните работи е наказано в Решение 62/26.01.22г. РРС да заплати 500 лева разходи по делото за първа инстанция. Счита, че няма да бъде обжалвано решението защото са наясно, че заповедта е издадена и е незаконосъобразна и единствено ще имат още разходи.

Continue Reading

Previous: Пиян тираджия блъсна Toyota в Бургас и избяга – КРИМИНАЛНО
Next: Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, продължава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.