Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР измисли как да надхитри шофьорите, които предупреждават с фарове другите водачи, когато видят патрулка
  • Новини

МВР измисли как да надхитри шофьорите, които предупреждават с фарове другите водачи, когато видят патрулка

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
qwtwqptaosdlasd.png

С цел намаляване на пътните произшествия, както и установяване и санкциониране на нарушители в ОД МВР Сливен се въвежда нов метод за контрол. Екипи на пътна полиция ще бъдат подпомогнати от полицейски служители в небрандиран автомобил, които ще следят с видеокамера най-натоварените и опасни участъци в областта.

Заснетите нарушения ще се подават по радиостанция до най-близкия патрул и ще се санкциониран на място.

Нарушителите, които не са спрени на място, ще бъдат издирени и санкционирани впоследствие. Новият подход беше представен и коментиран на брифинг днес от комисар Димитър Кикьов, началник на отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР Сливен, и главен инспектор Илиян Николов, началник сектор „Пътна полиция“ Сливен.

Брифингът се състоя на път ІІ-53 (Сливен -Ямбол), на разклона за село Камен, който е участък с повишена концентрация на пътни произшествия.

„В рамките на час камерата е заснела 11-12 нарушения, а от началото на операцията в цялата страна, която започна на 8 юли – около 160“, посочи комисар Кикьов. По думите му, когато има полицейски автомобил, маркиран и с лампа, водачите си сигнализират с фарове и ефектът е краткотраен.

Според статистиката, представена от главен инспектор Николов, от началото на годината на територията на ОДМВР-Сливен са установени над 170 водачи да управляват след употреба на алкохол, 53 с наркотици и 60 са отказали да бъдат тествани.

Уустановени 17 водачи с алкохол, 3 с наркотици и към тази сутрин 4 неправоспособни. На автомагистрала „Тракия“ в района на Нова Загора е установен товарен автомобил, управляван от турски гражданин, който е управлявал с концентрация на алкохол 1,53 промила. Той е отведен и задържан в РУ-Нова Загора.

Сред другите мерки, предприети по разпореждане на старши комисар Димитър Величков, е поставянето на системните нарушители под превантивно полицейско наблюдение. Комисар Кикьов съобщи, че след анализ от началото на месец март 43 лица са поставени под наблюдение, като информация за тях ще има и в останалите дирекции в страната. Специализираната операция продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ синоптик с добра и лоша новина. Кога си отива лятото
Next: Иван Такев скърби за дъщеря си: Изминаха 40 тягостни дни без нашата Деничка звездичка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.