Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МВР с първи изненадващи данни за падналия метеорит край Северозападна България
  • Новини

МВР с първи изненадващи данни за падналия метеорит край Северозападна България

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
wyqwyashatw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От МВР официално коментираха ярката светлина, забелязана в небето над София, Видин, Лом и други населени места.

„Около 22 ч. на територията на област Видин се е чул тътен. Към района веднага са изпратени екипи ма ОДМВР Видин, които са направили оглед.

На място няма данни за пострадали хора, както и нанесени материални щети. По данни на румънските власти се касае за метеорит, който се е взривил във въздуха.

Проверката продължава“, съобщиха за bTV от МВР.

„На земната всяка година падат между 25 000 и 30 000 метеорита.

Общото им средно тегло достига 10 тона. Между 6 и 12 метеорита на година са с големината на пералня“, коментира за bTV Никола Петров от обсерваторията в Рожен.

Учените от Института по астрономия на БАН Любомир Илиев и Пенчо Маркишки потвърдиха, че ярката светлина и силният гръм, които снощи стреснаха половин България, се дължат на така наречената падаща звезда или метеорит с по-големи размери.

„Тя предизвиква светлинни и звукови ефекти. Възможно е материалът от падащото тяло да достигне земята“, добави Илиев пред БНТ и уточни, че това явление се нарича болид.

„Няма данни за разрушения или повреди по сгради. Такива големи болиди не са чак толкова редки явления, могат да се наблюдават дори и през деня. Движат се със скорост до 70 000 километра в час, достигат много високи температури и се разрушават“, допълни ученият.

Той поясни, че взривната вълна, която се е усетила се е случила на повече от 20 километра във височина.

„Става дума за падане на голямо небесно тяло. Причините могат да бъдат естествени, може да бъде и самостоятелно тяло. Материалът, който пада, е разпръснат като прах и като частици от вече изгорелия материал в земнта атмосфера. Такива големи явления могат да предизвикат падане на реален материал от небето, може да се очаква да има намерени следи и отломки от това падащо тяло“, каза още Любомир Илиев.

Колегата му Пенчо Маркишки, който е физик, обясни, че при взрива небето е озарено подобно на мощна мълния.

„Като цвят беше жълтеникаво, като взрив – озари небето подобно на мощна мълния. Веднага разбрахме, че е или към Видинско, или още по нататък – към Румъния. Тялото е метеор – много ярък, такива ги наричаме болиди „, категоричен бе Маркишки.

Учените са започнали да проверяват към кой метеорен поток може да принадлежи падналият метеорит. В края на юли най-добре се наблюдавали 2 метеорни потока – Южните делта-аквариди и Алфа-каприкорниди.

„Със сигурност е взрив в атмосферата, може би на няколко десетки километри височина. Шансът да са стигнали отломки до земята не е голям. Сигурно и в Румъния ще има огледи, но най-вероятно няма да има щети“, обясни Маркишки.

Той каза още, че всички метеорни тела, които навлизат в атмосферата, се нагряват и взривяват на няколко десетки километри височина. Иначе такива явления се случват често.

Директорът на космическата обсерватория на връх Рожен доц. Никола Петров уточни, че каменните късове от микрочастици са астероиди, когато се движат между планетите, ако изгорят в атмосферата са метеор, ако достигнат земната повърхност са метеорит.

„Ако разликата от светлината до тътена е 3 минути, разстоянието, на което е паднал метеоритът може да е 300-400 км. Не се знае дори дали е в Румъния“, добави той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Метеорит се взриви във въздуха и падна: Стресна хората във Видин
Next: Камерата за наблюдение в кафенето засне необичаен момент, мнозина се чудят как се е случило

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.