Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Мениджърът на Олександър Усик отписа Кубрат Пулев за титлите на украинеца
  • Без категория

Мениджърът на Олександър Усик отписа Кубрат Пулев за титлите на украинеца

Иван Димитров Пешев декември 10, 2024
Screenshot_18

Мениджърът на Олександър Усик – Алекс Красюк смята, че Кубрат Пулев трябва да изчака минимум две години, ако иска да се бие за световните титли, притежание на украинския боксьор.

Крестюк е мениджър на Усик от 11 години и сподели мнението си за мача на Пулев срещу Махмуд Чар.

„Видях най-доброто представяне на Кубрат в последните 5-6 години. Показа, че е впечатляващо подготвен и в забележителна физическа форма. Въпреки възрастта си изглеждаше респектиращо. Показа мощ и агресия и заслужено спечели“, сподели той в интервю за БНТ.

Красюк обясни каква е значимостта на успеха на българския боксьор.

„В никакъв случай не омаловажавайте стойността на тази световна титла. Тя е регулярна, но освен, че е значима за българския бокс, с първия световен шампион за професионалисти в тежка категория, тя е и стъпалото, което дава правото на претендент за битка за титлите на Усик. Сега абсолютен световен шампион, без значение дали ще останат в негово притежание или на Фюри, WBA няма как да избяга от организирането на такъв мач“, допълни украинецът.

Красюк поясни какъв е механизмът битката между Усик и Пулев да стане реалност.

„Има обаче определени стъпки, за да да се случи този мач. В зависимост това колко колана притежава един боксьор, той е длъжен на всеки 12 месеца, поне веднъж да защитава по един от тях. Победителят в мача Усик-Фюри ще е длъжен през 2025 г. да защитава пояса на WBO, след година този на WBA и след това този на WBC. Това не става автоматично.

Надявам се разбирате, че минимум 24 месеца ще минат до евентуален такъв мач за българина. Дотогава Кубрат ще е с още 2-3 години по-възрастен. Като вземем всички тези обстоятелства, като ме попитате какъв е шансът за победа на Пулев срещу Усик или дори Фюри, бих казал, че боксът е непредвидим, но шансовете на Пулев за успех биха били малки“, смята мениджърът.

Continue Reading

Previous: Огромен пожар във Варна
Next: Тя сложи две половинки лимон във фуpната. Никога няма да се сетите какво се случи накрая

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.