Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Менюто, което блокира деменцията – ето какво трябва да ядете за закуска, обяд и вечеря
  • Новини

Менюто, което блокира деменцията – ето какво трябва да ядете за закуска, обяд и вечеря

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
dfbgbdgfhgfhjkhgkhjkjh.png

Учени от Харвардския университет решиха да разберат кои храни могат да помогнат за „укрепването“ на мозъка, като по този начин предпазват органа от когнитивен спад и деменция.

За това, експертите са анализиранидесетки научни трудове на колеги, както и специална литература, която се фокусира върху състава на продуктите и тяхното въздействие върху нервната система, съобщава изданието The Health Site.

 

След анализ изследователите съставиха списък. Според него най-полезните продукти за мозъка са: къпини и червено грозде; кафе; мазни риби; жълти, оранжеви, червени, лилави и зелени зеленчуци и плодове; чесън;

 

бобови растения; зехтин; бадеми, лешници и орехи; канела, джинджифил, шафран, куркума; кръстоцветни зеленчуци (зеле); листни зеленчуци; пълнозърнести продукти;

 

Невролог: Този витамин намалява риска от деменция с 40% Най-вредните храни за мозъка включват – захар, колбаси, бързо хранене, чипс и други солени закуски, сода, алкохол, както и червено месо в големи количества (препоръчително е да го ядете не повече от 2-3 пъти седмично). Учените обаче решиха да не спират на обичайния списък.

 

Отчитайки всички здравословни храни, както и нуждите на организма от протеини, мазнини и въглехидрати, те създадоха меню за силна памет и здраве на мозъка. Идеалното меню против деменция За закуска учените препоръчват да се яде омлет с червени чушки, спанак и домати. Можете да добавите подправки – куркума или шафран.

 

Що се отнася до напитките, най-добре е да дадете предпочитание на черно кафе без добавки – то ще ви ободри и ще помогне на мозъка ви да работи по-добре. След няколко часа можете да хапнете с натурално гръцко кисело мляко, като добавите шепа горски плодове или ядки.

 

За обяд е най-добре да ядете мазна риба: тя засища идеално, не вреди на фигурата ви и е отличен източник на здравословни витамини и минерали. Гарнитурата може да включва варива или зеленчуци – по ваша преценка. Не забравяйте за пълнозърнестите храни, например, парче хляб за засищане.

 

Експертите препоръчват да опитате и здравословна и вкусна салата Валдорф. За да я приготвите ще ви трябват: кисели ябълки; грозде; орехи; листни зеленчуци; целина; Нарежете ябълките на ивици, накълцайте зеленчуците и целината, добавете гроздето и ядките.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите не помнят такова чудо в Ергенът, страшна работа
Next: НОИ с чудесни вести за пенсионерите в сутринта на 22-ри февруари

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.