Аз не искам държавата да ми дава пари, искам да ми даде спокойствие, за да работя.
Това е желанието на 53-годишният Никола Атанасов от Сливен, който е собственик на предприятие за месодобив и месопреработка. С много хъс и не малко трудности, той, заедно със своето семейството и 7-8 работника, започва дейността си преди 5 години и поставя началото на своята „Арланда“.
Днес работниците са 50, а базата от 5 декара до сливенския квартал „ Речица“ вече се състои от депо за животни, кланица, транжорна, различни цехове за преработка и фирмен магазин. Работят само с български месо, оборудването е висок клас, а голяма част от дейностите са механизирани.
Разполагат с 20 автомобила – животновози и такива за дистрибуция на стоката по магазини и цехове. Предлагат богат асортимент от сурово-сушени колбаси и деликатеси, млени меса, месни заготовки и разфасовка предимно от свинско и през определи периоди говеждо и агнешко. Освен във фирмения магазин, с продукцията си зареждат ресторанти в Сливен и региона, месарски магазини в Карнобат, Айтос, Бургас.
„Цял живот се занимавам с подобна дейност, купувах животни, вземах ги от едно място и ги продавах на други кланици, но се стигна до момент, в който трябваше да променя начина си на работа или да се откажа напълно. Ако искаш да се развиваш обаче, трябва да рискуваш и аз го направих. Вложил съм над милион в тази дейност“, разказва Никола.
През годините предприятието не спира да се развива и да подобрява както технологичния процес така и качеството и вида на асортиментите, които предлага.
„За да се занимаваш с този бизнес трябва много труд – ние не знаем кога е събота и неделя, кога е празник, работи се денонощно, почивен ден няма. Благодарен съм, че имам добри работници, иначе без тях нищо не мога да направя. Нямам проблем с набавянето на суровината, работя с определени свинекомплекси и те ми я осигуряват. Проблемът са вносните меса, които подбиват нашата цена и никой не взема мерки. Не можем да се борим с големите вериги хипермаркети, които предлагат внос на страшно ниска цена, а българската качествена продукция остава“, коментира още месопреработвателят.
Трудностите, все още не са го отказали да продължава напред. „Много пъти ми е писвало, но като знам, колко семейства храня и зависят от мен, все още не съм изгубил надежда. Проблемът е, че държавата не си върши работата и всеки прави каквото си иска. „Мен постоянно ме проверяват, искат всичко да е изрядно, а нерегламентираните производители, които колят в задния двор и разнасят месо, подбиват цената, тях никой не ги търси и не ги проверява.
Аз съм за проверките и контрола, но да е за всички, не да се притискат само тези като мен, които са в светлата част на икономиката. Държавата трябва да ни дава някакъв стимул да работим, не само да ни спъва. Нека да има проверка, но не когато отвън има 100 човека, а проверяващите затварят магазина, за да ми броят стоката. Това, ако е нормална държава ще се радват, че работя и ще си платя данъците, а не да се чудят как да ме откажат от бизнеса“, категоричен е Никола Атанасов.
По думите му, липсва подкрепа към хората с бизнес като неговия. Макар, че са минали през кризите с Ковид и чумата по свинете, когато имаше ограничения и не можаха да работят, помощ не са получили от никой.
„Затваряха ни, а разходите си вървяха, трябваше да плащам на работниците си заплатите, за да ги задържа, винетките на камионите, застраховките, осигуровките. Това беше един от най-тежките ни периоди. Ако не плащах щях да остана без работници, а при нас работата е специфична и са необходими служители с определени умения, не можеш да ги хванеш от улицата и да станат касапи или технолози. 2-3 години трябва да работят, за да свикнат и да се научат“, разказа за проблемите, с които се налага да се справя той.
Тънкостите при преработката са много и те зависят от човешкия фактор, казва Никола и дава пример с работник, който мели каймите и слага подправките. Тук едно нещо трябва да го направиш, ако не 100 пъти еднакво, то поне 90, за да стане. Не може днес вкуса на кюфтета да е един, а утре друг. Правилната разфасовката на закланото животно и обезкостяването също са много важни, иначе се губи продукция.
За да е винаги прясно месото и да могат веднага да се изпълнят заявките на клиентите, предприятието разполага с депо, в което се събират животни. „Когато ми трябва да мога да си заколя веднага и да имам прясно месо за заявките, не тепърва да ги купя, да ги транспортирам, защото така става забавяне. За Великден събирам по 2 000 агнета“ допълва той.
Плановете му за бъдещето са големи, но по думите му и тук държавата го спира. Купил е място, за да инвестира и да изгради още един фирмен магазин, обаче вече две години, не успява да му смени статута и да реализира замисленото.
Яна Дамянова
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: