Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Местен жител разкри кой е построил пирамидата край Габрово
  • Новини

Местен жител разкри кой е построил пирамидата край Габрово

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
gabbasrasrqrqrwr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Той е радиестезист и любител на историята, който от години изучава пирамидата край селището, в което днес живее като пенсионер.

 

Величко е на повече от 80 г., но изглежда поне 20 лета по-млад и настоява, че здравето си дължи на пирамидата.

 

Радиестезистът е категоричен, че тази и други български пирамиди трябва да се проучат, защото биха се превърнали в световна сензация.

Пирамидата е построена поне преди 200 века най-вероятно от марсианци, казва Величко Трифонов. Групи от тях успели да напуснат Червената планета, преди тя напълно да бъде разрушена от ядрена война.

 

Заселили се по най-плодородните места на Земята, като едно от тях била днешната българска територия на юг от Дунав. Марсианците донесли със себе си много технологии, за които тогавашните обитатели на Земята не подозирали. С такава технология построили пирамидата край Петко Славейково, която според инж. Трифонов е издигната от лети камъни.

 

Преди години на върха на пирамидата имало камъни с отпечатъци от човешки крака, но с по 2-3 пръста на стъпалото. Инженерът завел на върха на пирамидата професора траколог Иван Маразов, който останал много впечатлен и опитал да сравни своята стъпка с тези от камъните.

Пирамидата днес е много обрасла и само наблюдателният поглед може да различи очертанията ѝ във възвишението.

Инженер Трифонов е убеден, че то може да стане световна сензация не само заради древния си произход и форма, но и заради лечебните свойства, които има. Те са проверени и доказани от радиестезиста с неговото махало.

 

„В Петко Славейково е жив споменът за това как при холерни или грипни епидемии селото се е изнасяло на върха на пирамидата и чак след оздравяване хората са се връщали в селото“, разказва мъжът.

Дава примери със свои близки и познати, които водил на пирамидата и там получили облекчение на страданията си като астма, депресия, проблеми на опорно-двигателния апарат, на имунната система и още куп болести.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е мистичното родопско село Югово и неговите свръхестествени обитатели
Next: Това е дървото чудо, което ражда по 14 000 домата, или 1,5 тона

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.