Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Метеорит се взриви във въздуха и падна: Стресна хората във Видин
  • Новини

Метеорит се взриви във въздуха и падна: Стресна хората във Видин

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
wqriwqrkqwkfifkasfas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Метеорит се взриви в атмосферата и падна в Румъния, но силният тътен стресна жителите на Видин.

От МВР са получили сигнали за взрива. Направена е проверка, няма ранени, нито материални щети. По данни на румънските власти става дума за метеорит, който се е взривил в атмосферата и е паднал в северната ни съседка.

Той е видян не само във Видин.

„Във Враца светна цялото небе“, пишат очевидци.

Хора в социалните мрежи от самото начало предполагаха, че било метеорит.

„От района на с. Извор, обл. Видин, го видяхме. Около 21:50 ч. стана като ден, видяхме дълга, огнена следа и се разпадна на по малки. Звукът се чу след минута, доста силно“, пише мъж във фейсбук.

Други очевидци коментират, че и в София станало светло като ден за секунди.

В село Зверино, Врачанско, разказаха пред „24 часа“, че видели много ярка жълта светлина, която оцветила небето. Станало за секунди, не чули нищо като взрив. Видели са само как пада.

„Може би не е паднал (б.р. метеоритът) в нашия район, защото не се чу нито тътен, нито друго“.

В Монтана и Берковица също за видели силна и ярка светлина, след която е последвал и силен тътен.

„В Националната астрономическа обсерватория не е наблюдавано такова явление“, заяви директорът на институцията д-р Никола Петров, преди да бъде потвърдена информацията за метеорита. Годишно падат между 20 и 30 000 метеорит.

От Планинската спасителна служба в Румъния съобщиха във фейсбук, че първоначално са помислили, че пада самолет. В последствие разбрали, че е метеорит. Оттам посочиха, че ще излязат с повече подробности по-късно.

„С телескоп това нещо би се видяло като монета от 1 лев. Може да е било във Видин, може и някъде в Румъния“, обясни д-р Петров по-рано. Някои от тях изгарят, докато падат, а други се приземяват и предизвикват шум.

Това са тела, които падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си през земната атмосфера.

При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещ, движещ се обект с видимо по-големи размери.

В астрономическия календар за тази година пише, че Делта Аквариден метеорен дъжд се появява всяка година от 12-и юли до 23-ти август. Пикът му тази година е през нощта на 28-ми юли и сутринта на 29-ти юли.

Метеорът е астероид или друг обект, който изгаря при навлизането в земната атмосфера. Наричат ги „падащи звезди“.

Терминът „метеорид“ (или „метеорно тяло“) е твърдо тяло с относително малки размери, което се движи в междупланетното пространство. То става метеор, ако навлезе в земната атмосфера. Метеоритите могат да бъдат железни или каменни. Железните съдържат повече от 90 метал.

Когато метеорът е по-голям, видим при дневна светлина (и, според някои дефиниции, издава звук) – огнената топка, получена при експлозията, се нарича болид.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат със снимката на спасителя, който спи на плаж
Next: МВР с първи изненадващи данни за падналия метеорит край Северозападна България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.