Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова с унищожителни думи пък политиците: Мотаете се! Нещата са сериозни
  • Новини

Мика Зайкова с унищожителни думи пък политиците: Мотаете се! Нещата са сериозни

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
gdfhfgngnfgjghjtyjyt.png

В последните дни се дебатира много около дерогацията (отлагане на решението да се използва неруски петрол в Бургаската рафинерия на „Лукойл“). „Телеграф“ потърси за коментар по казуса известната икономистка Мика Зайкова.

Дерогацията трябва да е нещо много полезно. Европейският съюз ни даде тази възможност, с разбирането, че няма как ние веднага да пристъпим към нея, както някои мои колеги, бивши депутати, искаха да го направят. Дерогацията означава, че ние имаме право да внасяме от руския петрол, който е далеч по-евтин, отколкото струва барелът за един ден напред на борсата в Нидерландия например, посочи Зайкова.

Санкциите
Да не забравяме, че ние налагаме санкции на Русия, но суровините са оттам – и газът, и редките метали, и петролът. Саудитска Арабия намалява добива, за да повишава цените. Нищо че САЩ, гонейки печалби, решиха, че могат да снабдяват всички с горива, само че те нямат такива резерви. И затова преди дни сключиха споразумение и накараха Венецуела да увеличи добива си.

Да, Венецуела е богата на петрол, но не може да замени Саудитска Арабия. Нещата са изключително сериозни, каза Зайкова.

Тя смята, че при тази геополитическа ситуация цените на горивата ще растат, а Зелената сделка е твърде вероятно да почака. Кой ще строи фотоволтаици на плодородни земи или ветрогенератори, та те дават електрическа енергия само когато има слънце и вятър.

Ако загробим въглищните си централи, които работят и за нашия студен резерв и при положение, че затворихме проекта „Белене“ и разполагаме само с двата реактора на АЕЦ „Козлодуй“, какво ще правим, пита Мика Зайкова?

Реактори
Нов реактор се строи 10 години, а и никой не гарантира, че през 2026 г., когато ще спрем руското ядрено гориво, това на „Уестингхаус“, което още не е лицензирано, ще става. Мика Зайкова напомня, че Пети блок на АЕЦ непрекъснато излиза в ремонт, но това всъщност е заради горивото.

И сега нямаме мощности. Ядреното гориво вече е признато за зелено. Ако вместо да се мотаем, бяхме си построили още една ядрена електроцентрала, нямаше да го мислим. А Турция в това време построи четири, посочва Зайкова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драмата е голяма! Григорова с първа реакция след подадената ръка от Борисов и последвалия призив от Нинова
Next: Важно: Вдигат пенсиите със задна дата за тези пенсионери

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.