Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мика Зайкова: Ситуацията в страната е кошмарна
  • Новини

Мика Зайкова: Ситуацията в страната е кошмарна

Иван Димитров Пешев май 19, 2022
miaakakkaka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Ситуацията в страната е направо е кошмарна. Това коментира Мика Зайкова, икономически анализатор и финансов експерт от ИТН, в интервю за „Фокус“.

„Просто не знам откъде да започна – дали от галопиращата инфлация, от ръста скокообразен на цените не само на горивата, и на продуктите, и на всичко. Дали да започна с това, че предстои масово фалиране на фирми, оттам безработица и дали по отношение на продоволствената криза – то е направо кошмарно“, заяви тя.

Според нея самият факт, че вече се вижда Желязната завеса между Европа и Америка от една страна и Русия от друга страна предвещава и продоволствена криза.

„Хлябът и житницата на света се намира в Украйна и в Русия. Украинското земеделие е разбито тотално. Да, вярно е, г-н Зеленски каза, че има на склад голямо количество зърно, само че това зърно няма как да дойде дотук, въпреки желанието на нашия премиер да прави продоволствен център във Варна.

Той не може да докара едно корабче със 17 души моряци от Одеса до Варна, камо ли да докара зърното или тези разбити военни машини, които тук ще ги поправяме.

Ами те не могат да се поправят тук по простата причина, че липсват резервни части, но това е отделен въпрос. Работата е там, че не може да докара зърно, а нашето продължава да излиза навън, не е изкупено, твърди се, че се подготвят процедурите. А истината е, че просто няма пари и ще трябва да изчакаме актуализацията на бюджета, за да можем да купим това зърно“, уточни Мика Зайкова.

„Нашата икономика и бизнес не могат да издържат на такива цени. Ето затова трябва да се заемем с инфлацията, като първо махнем причините, които сами сме си създали, като тази с газа.

Като искаш да прекъснеш енергийната зависимост с Русия имаш 4 месеца напред – ами вземи и си запази капацитети“, допълни икономическият анализатор.

„За сметка на това една частна фирма си е запазила количества навреме. Е, аз да ви питам коя частна фирма ще запази капацитет на терминала на Гърция и съответните количества, ако тя няма сигурност в договора? Коя? Според мен означава, че това нещо е подготвено един или два месеца по-напред и сега изведнъж ни го сервират. И почват да ни обясняват как били обявили конкурс на 7 фирми, само че една ни доставя. Извинявайте, но това ми мирише на далавера“.

„Може да не съм права – да ме прости Господ, може да е просто от незнание, от липса на управленска култура, ама е грешно“, каза още финансовият експерт.

Мика Зайкова е категорична, че ако не успеем да решим въпроса с горивата и инфлацията, която е следствие не само от външни фактори, но и на грешни решения, България ще потъне в мизерия и никой не няма да може да спре народа.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кеворкян: Време е президентът да си каже всичко за опасния флирт с измамниците от Продължаваме промяната
Next: Кристиян Коев: Кириле, Кириле, ще бъдеш първият премиер, който ще трябва да бяга от България, за да се спаси

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.