Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Милена от Ергенът с разкритие за участничките: Истина е!
  • Новини

Милена от Ергенът с разкритие за участничките: Истина е!

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
vfdbfgbfdnghnhgmhj.png

Парфюмеристката Милена Соколова стана поредната кандидатка за сърцето на Алек Младенов, която напусна третия сезон на „Ергенът“. По време на престоя си тя събираше само положителни коментари както вътре в къщата, така и сред зрителите на риалитито заради своята скромност, искреност, интелигентност и това,което разказа, че е преживяла преди години.

„Аз повярвах на всяка една дума на Алек. Той направо докосна сърцето ми. И на раздялата, когато се разделихме, всъщност разбрах колко отговорно е постъпил към мен, и колко достойно е неговото решение. Все пак всички сме хора и не всеки харесва другия. Най-нормалното нещо е двама човека да не се харесат, или пък да се харесат. И аз абсолютно го разбирам и уважавам решението му всъщност, че беше искрен“, каза тя в предаването „Преди обед“ по БТВ.

„След излизането ми аз си отдъхнах, почувствах се освободена, нямаше за какво да съжалявам. Останах с много приятни впечатления. Разбира се, думите на Алек винаги ще си ги спомням, срещите с другите момичета също. Изобщо много прекрасни моменти, които изпълниха душата ми“, обясни Милена.

Тук водещата се обърна към нея с думите: „Ти си много специална. Как момиче като теб оцеля толкова време в тази среда?“

„Не знам доколко съм специална. На мен тази среда наистина не ми е най-типичната, но всъщност разбрах там, че красотата е в разнообразието. Срещнах най-различни момичета, с които трудно бих се срещнала във всекидневния си живот. И от всяка една от тях научих по нещо. Човек може да научи нещо ново, нещо ценно от всеки друг човек“, отговори парфюмеристката.

След това тя разкри каква подкрепа е получила от майка си и сестра си и бе върната назад към спомените й с нейния баща, който си отива от този свят преди две години и половина.

„Майка ми беше по-скептично настроена. Те и двете знаят, че аз се притеснявам. Но общо взето ме подкрепиха. Защото разбраха, че това е една моя истинска мечта – да срещна любовта. Отдавна го търся това нещо. И чувайки тази покана за една приказка, която може да завърши с щастлив край беше едно добро предизвикателство за мен. Загубата на баща ми беше най-трудният момент в живота ми. Той беше много толерантен човек и съм сигурна, че щеше да ме подкрепи и може би щеше да се радва за моето представяне там. Никога нямаше да ме упрекне за нищо. Напротив – с него много винаги сме се разбирали. Говорили сме на една честота, имали сме сходни преживявания. Духовното общуване между нас беше огромно, имахме силна връзка. Той е много търпелив човек, толерантен, разбиращ. Никога не би ми казал да не го правя. Той щеше да ми каже: „Ако така го чувстваш, направи го“, сподели Милена.

„Най-големият ми страх винаги е бил да говоря, да се покажа пред камера. Това е било почти невъзможно. Сега не бих казала, че съм свикнала, но да – това беше най-голямото предизвикателство. Реших, че в името на любовта ще се предизвикам и дори ще надскоча тези страхове. Все пак имам някакъв шанс. 1 към 26 тогава ми се видя голям шанс“, добави тя.

Запитана дали е имало много фалш сред участничките, Соколова отговори: „Да, за съжаление имаше фалш, усещах как момичетата харесват прожекторите може би повече и от Алек. Трудно намерих истински хора, открити, наистина търсещи любовта, каквато е целта на нашето влизане там. Беше ми много интересно. По-скоро беше трудно на етапи, защото беше много интензивна програмата, която имахме. Но аз съм много любопитен човек, любознателен, и всеки ден ми беше интересен с новите предизвикателства, игри. Този трепет да не знаеш какво ще се случи – дали ще останеш след един ден или ще си тръгнеш, така оценяваш всеки един момент, в който си там, в който вдишваш въздуха на тази прекрасна и невероятна гледка. Можеш да се насладиш на природата, да вземеш всичко най-красиво“, сподели участничката в „Ергенът“ 3, цитирана от Петел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Актьорът Юлиан Вергов приет по спешност в болница
Next: Доживяхме! От БДЖ пускат двуетажни влакове – ето по кои маршрути пътуват:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.