Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Министър: Приемем ли еврото, всички пенсионери ще ликуват! Ето защо
  • Новини

Министър: Приемем ли еврото, всички пенсионери ще ликуват! Ето защо

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
sdfvdsfkmfgmbfgbkgfbgf.png

„Преминаването към еврото няма да бъде толкова болезнено, колкото хората се притесняват. Не очакваме сътресение в покупателната способност“, това заяви министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова.

„Напълно разбираемо е защо така плашещо е влизането ни в еврозоната. Това е нормална реакция, защото това е нещо ново. България може да черпи опита от вече 20-те страни, които са преминали към еврозоната и в които е имало същите страхове“, посочи тя.

„Доходите, кредитите, депозитите ще се преизчислят автоматично в евро“, обясни социалният министър. А за социалните плащания и пенсиите увери, че ще се закръглят в полза на хората.

Според нея използването на общата европейска валута създава много удобства. А основната цел в крайна сметка е страната да стане още по-привлекателна за инвестиции: „Това би било изключително добра стъпка за България, за да може да има и устойчиво развитие и да вървим напред“.

Шалапатова препоръча хората да се доверяват на достоверни източници и да не се поддават на фалшиви новини и страх. „Няма повод за притеснение“, категорична бе тя.

„Финансовото състояние в страната е добро. Дългът ни към брутния вътрешен продукт е 22% – вторият най-нисък в Европейския съюз (ЕС), много по-нисък от допустимия 60% от БВП, бюджетният дефицит е 2,2% през миналата година, курсът на лева е стабилен, той е фиксиран. Остава да изпълним критериите за ценова стабилност.

Смятам, че когато има спокойствие и устойчиви политики, наистина една такава на пръв поглед непостижима цел като присъединяването към еврозоната е абсолютно реалистична. Предприемаме нужните мерки и за намаляване на инфлацията, и за информиране на населението“, каза Шалапатова, цитирана от БНР.

Социалният министър напомни, че пенсиите се увеличават по швейцарското правило, което е заложено в закона.

„Това е инструментът. Той до някаква степен цели да има адекватност на размера на пенсиите“, каза тя и цитира статистически данни, според които средната продължителност на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст е над 23 години.

„Това означава, че е изключително важно пенсиите да останат свързани с осигурителния принос“, смята министърът. По думите ѝ предизвикателствата в България са свързани със застаряващото население и демографската характеристика на обществото.

„За жалост в България пенсионната система създава силно усещане, че не е стабилна, не е справедлива, размерът на пенсиите не е адекватен. Именно затова още от встъпването ни в длъжност, екипът на министерството решихме, че каквито и промени да предложим да направим, важно е да се вземе като решение въз основа на анализ.

Затова стартираме този анализ, така че с решенията, които ще вземем вследствие на него, да се гарантира стабилна, по-справедлива и по-адекватна пенсионна система, която да върне доверието на хората“, поясни тя.

Като проблем Шалапатова отчете ниското доверие на хората и много ниската мотивация на хората да се осигуряват на пълния си доход.

Тя обяви, че не се предвиждат сериозни стъпки от рода на увеличаване на вноската за пенсии. Според нея не е важно да се вдига вноската, а е важно да се вдигне финансовата грамотност:

„Ако в момента всички българи, които упражняват труд, се осигуряват на пълните си доходи, то приходите в системата ще бъдат изключително благоприятни. Тогава може да има разпределяне на по-голям ресурс. Защото това, което в момента се получава, е, че всяка следваща година националният бюджет дофинансира“.

Социалният министър изброи негативите, които търпи работникът, когато се съгласи да го осигуряват на минимална заплата, а не на реалния доход.

„Предприемат се и мерки за подобряване на демографската картина у нас“, добави тя.

Относно предстоящата ротация министър Шалапатова заяви, че до момента не е получавала сигнали, че ще има промяна: „Ние имаме изключително сериозни социални задачи.

Приемствеността, но и бих казала куражът и мащабът на работа на министъра за мен са изключително важни. Дори да има смяна, аз много бих се надявала да има приемственост в диалога с хората“.

„Все още не е ясно с колко процента ще бъдат увеличени заплатите на социалните работници на терен“, каза още Иванка Шалапатова. Тя декларира, че целта им е цялостно „да се погрижат за хората в социалната сфера“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна новина събуди България: Почина един от най-великите спортни журналисти у нас
Next: Силен трус в Турция, хора бягат по улиците

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.