Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мириам Търновска, снаха на цар Симеон, стана принцеса на Йордания
  • Новини

Мириам Търновска, снаха на цар Симеон, стана принцеса на Йордания

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
marqirqirantat.jpg

Кралското хашемидско семейство на Йордания обяви сватбата на Негово кралско височество принц Гази бин Мохамед и Нейно кралско величество Мириам, княгиня на Търново. Тя се е състояла в събота на 3 септември.

„Техни височества принц Ел Хасан бин Халал и принц Талал бин Мохамед присъстваха на церемонията. Кралското хашемидско семейство пожелава на Техни кралски височества принц Гази бин Мохамед и принцеса Мириам Гази дълъг и щастлив живот“, се казва в съобщението.

Княгиня Мириам е бившата снаха на цар Симеон II. Тя бе женена за княз Кардам Търновски. Тя е запазила православната си вяра, въпреки мюсюлманската на новия си съпруг.

Ден преди сватбата, на рождения ден на Мириам, тя и нейните деца са посетили мемориала в памет на Кардам, който е издигнат край река Йордан.

Не изпускай тези оферти:

 

Борис, Мириам и Белтран на мемориала на княз Кардам край река Йордан.

 

Мириам е родена на 2 септември 1963 г. в Мадрид като доня Мириям Унгрия и Лопес, дъщеря на дон Бернардо Унгрия и Лопес и доня Мария дел Кармен Лопес и Олеага (починала през 2019 г.). Завършила е история и география, като се специализира в история на изкуството в университета „Компулетенсе“ в Мадрид. След това учи джемология, изработване на бижута, дизайн на бижута, подредба на скъпоценни камъни и восъчни модели в Европейския център за изработване на бижута към университета в Овиедо. Тя създава собствена модна линия MdeU

 

На 7 юли 1996 г. в православната църква „Сантос Адреас и Деметрио“ в Манрид, доня Мириам Унгрия и Лопес се омъжва за престолонаследника на България Кардам, княз Търновски (роден на 2 декември 1962 г. в Мадрид“. Кардам бе най-големият син на цар Симеон II (роден през 1937 г.) и царица Маргарита (родена 1935 г. като Маргарита Гомес-Асебо и Кехуеля). Княз Кардам и княгиня Мириам имат двама синове Борис (роден 1997 г.) и Белтран (роден 1999 г.), които са кръстени в православната вяра.

На 15 август 2008 г. Кардам и Мириам катастрофират в Мадрид. И двамата са с тежки травми, но Мириам успява да се възстанови. Кардам обаче е с черепно-мозъчна травма и остава в кома. Съпругата му, която остава католичка след сватбата се покръства в православната вяра като жест към семейството на съпруга си. Княз Кардам почина на 7 април 2015 г. в Мадрид след близо 7-годишна кома.

Принц Гази бин Мохамед е роден на 15 октомври 1966 г. в Аман. Той е син на принц Мохамед бин Талал (1940–2021) и неговата първа съпруга принцеса Фериял (родена 1945 г. като Иршаид). Негов вуйчо е покойният йордански крал Хюсеин, което го прави първи братовчед на сегашния монарх Абдула II.

Принцът е завършил престижната гимназия „Хароу“ в Лондон. След това взема диплома по литература в „Пристън“ през 1988 г. Докторатът си по модерна и средновековна литература защитава в колежа „Тринити“ към „Кеймбридж“. Темата му е „Какво е да се влюбиш?:

Изучаване на литературите архитип на любовта“. Принцът е главен съветник на крал Абдула II по религиозните и културните въпроси и специален пратен на краля. Той е бил и негов регент.

От момента на сватбата им на 4 май 1997 г. до развода през 2021 г., принц Гази бин Мохамед бе женен за принцеса Ареж Гази (преди Завави). Имат четири деца: принцеса Тасним (1999), принц Абдула (2001), принцеса Джена (2003) и принцеса Салсабел (2014).

На 18 май 2021 г. Кралското хашемидско семейство на Йордания обяви, че титлата на принцеса Ареж Гази се променя на принцеса Ареж бинт Омал Ал Завави. Подобни съобщения се използват за обявяването на развод.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сиропът от черен бъз прави чудеса за организма
Next: Ясновидецът Стефан от Айтос вижда бъдещето след смъртта на децата си

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.