Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мислехме, че са първи приятели, но на Путин му падна пердето и навря Кадиров в миша дупка, ето
  • Новини

Мислехме, че са първи приятели, но на Путин му падна пердето и навря Кадиров в миша дупка, ето

Иван Димитров Пешев април 25, 2022
kdairoaroao.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Олексий Арестович, съветник на ръководителя на кабинета на президента Зеленски, сподели съответната информация в интервю за портала Meduza

Владимир Путин е имал доста неприятен разговор с Рамзан Кадиров за бойната готовност на чеченските войски. Разговорът се провел след поражението на “кадировците” в състава на окупационните войски край Киев, предава УНИАН.

Олексий Арестович, съветник на ръководителя на кабинета на президента Зеленски, сподели съответната информация в интервю за опозиционния руски портал Meduza.

„Близо до Киев имаше най-малко 10 500 от тях („кадировци“), по-специално в Буча, това е цифрата, която видях със сигурност. И приблизително същия брой бяха близо до Мариупол. Колко от тях пристигнаха там от близо до Киев и кой какъв беше е трудно да се каже. Като цяло можем да кажем, че имаше около 25 хиляди от тях – не само от Чечения, но като цяло от кавказките републики”, каза Арестович.

Според плана е трябвало да превземат Киев, но в оперативните райони около столицата колоните на “кадировците” бяха прикрити поне три пъти. Арестович каза, че украинските артилеристи и пилоти са стреляли по 30-40 превозни средства наведнъж. Войските на Кадиров също попаднаха в наземни засади и дадоха жертви след сблъсък със специалните части на Въоръжените сили на Украйна.

„Настроението им веднага падна – без да влизат в бой с нашите войски, само заради авиацията и артилерията. Тогава, според нашата информация, Кадиров е провел много неприятен разговор с Путин за реалната боеспособност“, продължи Арестович.

Тогава “кадировците” са били прехвърлени в Мариупол. Кадиров лично бил там, за да говори с войските си. За това той получи звание генерал-лейтенант. И тогава, според Арестович, “кадировците” започнали да снимат инсценирани видеоклипове като доказателство за участието си в битките.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 5-литрова туба събра над 6 литра бензин, а служител отсече: Горивото се разширява и свива според
Next: Сега е топло, но не се заблуждавайте! Пазете колите, ето кога започва ледената бомбардировка

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.