Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мислехме, че са първи приятели, но на Путин му падна пердето и навря Кадиров в миша дупка, ето
  • Новини

Мислехме, че са първи приятели, но на Путин му падна пердето и навря Кадиров в миша дупка, ето

Иван Димитров Пешев април 25, 2022
kdairoaroao.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Олексий Арестович, съветник на ръководителя на кабинета на президента Зеленски, сподели съответната информация в интервю за портала Meduza

Владимир Путин е имал доста неприятен разговор с Рамзан Кадиров за бойната готовност на чеченските войски. Разговорът се провел след поражението на “кадировците” в състава на окупационните войски край Киев, предава УНИАН.

Олексий Арестович, съветник на ръководителя на кабинета на президента Зеленски, сподели съответната информация в интервю за опозиционния руски портал Meduza.

„Близо до Киев имаше най-малко 10 500 от тях („кадировци“), по-специално в Буча, това е цифрата, която видях със сигурност. И приблизително същия брой бяха близо до Мариупол. Колко от тях пристигнаха там от близо до Киев и кой какъв беше е трудно да се каже. Като цяло можем да кажем, че имаше около 25 хиляди от тях – не само от Чечения, но като цяло от кавказките републики”, каза Арестович.

Според плана е трябвало да превземат Киев, но в оперативните райони около столицата колоните на “кадировците” бяха прикрити поне три пъти. Арестович каза, че украинските артилеристи и пилоти са стреляли по 30-40 превозни средства наведнъж. Войските на Кадиров също попаднаха в наземни засади и дадоха жертви след сблъсък със специалните части на Въоръжените сили на Украйна.

„Настроението им веднага падна – без да влизат в бой с нашите войски, само заради авиацията и артилерията. Тогава, според нашата информация, Кадиров е провел много неприятен разговор с Путин за реалната боеспособност“, продължи Арестович.

Тогава “кадировците” са били прехвърлени в Мариупол. Кадиров лично бил там, за да говори с войските си. За това той получи звание генерал-лейтенант. И тогава, според Арестович, “кадировците” започнали да снимат инсценирани видеоклипове като доказателство за участието си в битките.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: 5-литрова туба събра над 6 литра бензин, а служител отсече: Горивото се разширява и свива според
Next: Сега е топло, но не се заблуждавайте! Пазете колите, ето кога започва ледената бомбардировка

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.