Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозен българин цери безплатно пътници в столичния автобус 76
  • Новини

Мистериозен българин цери безплатно пътници в столичния автобус 76

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
misisisisidkaskddd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мистериозен лечител цери народа без пари по една от автобусните линии в София, разбра КОЧ.

Изумени граждани разказват, че той хващал хората, правел някакви тайнствени и доста странни неща с тях, но всички после се чувствали като преродени.

„Преди една седмица в автобус 76 до мен седна висок мъж около 60-годишен.

Точно говорих с дъщеря ми по телефона и й се оплаквах как от есента пак ми се е обострил гастритът“, докладва Антоанета Викторова от кв. „Младост“. След като приключила с разговора си, тайнственият господин до нея й казал, че може да й помогне, но трябва да му се довери.

Ангел спасител

„Хвана ми дясната ръка и я обърна с дланта нагоре. Бръкна си в джоба и извади една метална пръчица с магнитен накрайник. Аз тогава доста се уплаших, да не би тоя да се окаже някой луд и сега да ми набучи ръката.

Човекът обаче доста прецизно натисна с острието в една точка на палеца ми. За секунда усетих парене и бодеж, но коремът тутакси спря да ме боли. Оттогава и да имам кризи те са в пъти по-слаби“, не може да се нахвали столичанката.

Тя даде и описание на екстрасенса – висок над 1.80 см, белокос, със сини очи, много лъчезарен и усмихнат. Викторова му благодарила, предложила му 2 лева за услугата, но той категорично отказал.

Анонимност

Жената разказа, че не успяла да разбере името му, тъй като нейният ангел спасител хукнал да слиза, за да не си изпусне спирката. Все пак тя допусна, че вероятно е искал и да запази анонимност.

Мълвата за Лечителят от автобус №76 с всеки ден набира все по-голяма скорост. За него говорят с възхита младежи, които пътуват по линията към училище. Едно от децата на име Габриела сподели наскоро във „Фейсбук“ -група, че „вълшебникът веднъж седнал и до нея.

“Как разбра, че в момента имах температура, не зная. Сложи на ръцете си някаква билка на прах и с нея разтри горната част на дланите ми“, описа случката 13-годишната тийнейджърка. След няма и минута тя почувствала значително облекчение. Сякаш й просветнало пред погледа!

Според нея хилърът (лечител от английски език-б.а.) владее някакъв алтернативен метод, но имал и дарбата като на скенерите от фантастичните компютърни игри.

Иначе от къде почти винаги знаел кой от пътниците има здравословен проблем, за да седне точно до него, чуди се момичето. Заради яденето на чипс и други сухи храни много от съучениците на Габриела страдали от ниско кръвно, стомашни проблеми, авитаминоза. Те вече сами започнали да търсят лечителя и да го молят за помощ, щом го видели да се качва на спирка в кв. „Гоце Делчев“.

Отново на крака

Пътници по тази линия разказват и за други изумителни случаи от преди месец-два. През лятото жена колабирала от високите температури, както си стояла на седалката. Лечителят направил нещо на ръката и шията й и тя много бързо се съвзела.

Друг път, той успял да спаси от високо кръвно пенсионер пред инсулт. От тогава по-възрастните хора пътуват за „Младост“ само с рейс номер 76 с надеждата да срещнат екстрасенса за един безплатен сеанс.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба спасила малко вълче, а след 2 години то й се отплатило подобаващо
Next: 28-годишна лекарка обикаля 6 села, за да лекува забравени от Бога хора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.