Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозна находка в България може да пренапише историята ни
  • Новини

Мистериозна находка в България може да пренапише историята ни

Иван Димитров Пешев юли 2, 2023
maeloqroqwirks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Оказва се, че планината Странджа и река Велека крият своите тайни за несметни богатства, оценявани за повече от 50 млрд. лева

Мистериозни огромни златни залежи откриха у нас.

Оказва се, че планината Странджа и река Велека крият своите тайни за несметни богатства, оценявани за повече от 50 млрд. лева.

В последните месеци се наблюдава огромен интерес на любители иманяри, които промиват пясъците на реките Резовска, Велека, Мечи дол, Караагач и Катун в търсене на самородния благороден метал.

Същевременно има бум и в търсенето на древни съкровища, датирани от времето на Римската империя и на Древна Тракия.
Иманярите са се снабдили с модерни и професионални златотърсачи, с които тестват региона на магичната планина Странджа. Търсят се и залежи от диаманти.

Особено интензивна иманярска дейност бе отчетена през септември 2013 г., когато десетки търсачи на съкровища се събраха на своеобразен събор в планината Странджа.

Те дори са се организирали в Асоциация на златотърсачите в България.

Специалистите са категорични, че в планината има несметни златни залежи, които са разделени в няколко жили, част от които продължават дори и на територията на южната ни съседка Турция, а други са под планината Сакар.

За тази убеденост на експертите има и редица доказателства.
“Демир

Те се крият още в далечната ни история, когато по времето на Древен Рим на наша територия са били разкопавани множество мини, от които се е добивало злато.

Тук е била и най-големият рудник на територията на Римската империя, разкрива Велко Вълев, краевед от региона на Странджа.

Това е българската треска за злато, но няма толкова много намерени златни находки от иманярите, че да се получи някакъв по-добър ефект.

За съжаление даже и да се намери някаква златни жила или находище на диаманти, които ще бъдат във всички случаи в малки количества, просто не си струва унищожаването на природата с изкопни работи.

У нас липсват и кимберлити, което потвърждава, че даже и да има находки на диаманти, те ще са малко.

Освен това и разработените златни и други находища са дадени на концесия на други държави и ние нямаме полза от тях, плащат ни само няколко процента, а за някои и само 1 процент.

Всякакви полезни находки се експлоатират от чужди компании, а народът ни, на когото принадлежат, остава беден и мизерства, заради политиката на други държави към нас.

По подобен начин стои въпросът и с предполагаемите скрити съкровища.

Мистериозна находка, открита у нас, може да пренапише историята на България

Политиците продължават да увеличават цените на стоките, няма достатъчно работни места и никой не мисли за бедния народ.

Друга една богата страна е Конго.

Изчислено е, че природните богатства в нея възлизат на огромна сума около 20 трилиона долара, но те се добиват от американски и други компании, а народът също е много беден.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мартин излезе от кома след 12 години и разказа какво е виждал и чувствал
Next: Най-уникалната находка в света е собственост на България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.