Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозни символи се появиха по блокове в София. Какво означават?
  • Новини

Мистериозни символи се появиха по блокове в София. Какво означават?

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2024
sdfbvgfdsgsdfhgfdhggfhgf.png

Странни и донякъде зловещи символи се появиха на сгради в София.

Знаците, нарисувани с черна боя, са забелязани по фасадите на два блока. Освен страховитите йероглифи се четат и послания като: „no mafica“, “no corrupt cops, politicians”. Блоковете, по които е драскано са в „Дружба“, бл.11-12, откъм вх. А и в „Зона Б – 5“.

 

Живущите в кварталите недоумяват какво е искал да каже авторът.

Сред предположенията е, че има вероятност символите да са изписани с помощта на дронове, а посланието определят като сатанистко. Други смятат, че „артистите“ са се спуснали край фасадата от покривите. Мъж коментира обаче, че входовете към покривите на блоковете, са заключени с катинар, които са останали непокътнати.

 

Ето и коментарите в социалната мрежа:

„Сатанински знаци.“

„Този знак какъв е: сатанински, масонски, фашистки, джентърски….?!“

„Това може и с дрон да се направи.“

 

„Руснаците си бележат къде да бонбандират.“

„Това не се рисува за пет минути. Явно полицията спи, защото това е сграда на възлово място, и ако има патрулиране по-често могат да го видят, ама никой не си върши работата!!!

 

Защо не отидат да изрисуват парламента да видите дали някой няма да ги спре, просто на никой не му пука за кварталите това е!!!“

 

„Всички врати на входовете за покрива са си с катинари заключени и непокътнати. И на двата входа се провери.

Никой не е пипал нищо От ж.к. Сердика със същият случай, казаха, че с дронове рисуват и на таблет някой рисува скрит.

За няколко часа ставало, което ми е странно. Защо графити артистите, не го използват тогава, ами висят на скелета със седмици за една рисунка на блок.“

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истанбул се стяга за сериозно земетресение, Едроган даде голямо обещание
Next: Голяма промяна с тарифите за тока, много българи ще плачат

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.