Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозно съкровище, открито от Людмила Живкова, изчезва безследно
  • Новини

Мистериозно съкровище, открито от Людмила Живкова, изчезва безследно

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
sakraskriaskrskrrrss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Непреодолимото влечение на Людмила Живкова към мистичното и антиките e всеизвестно.

В началото на 90-те години на миналия век районът на връх Бабу в Стара планина е бил цел на тайна военна операция.

На жителите от района е било обяснено, че се търсят опасни бегълци през границата. На мястото била струпана много техника, дори и вертолети.

Говори се, че военните са разкопали някакво подземие, от което са изнесени големи количества скъпоценности. Милан Миланов е описал подробно цялата операция в книгата си „Тайните подземия на България“.

Местен възрастен мъж посреща Людмила Живкова, която слиза от хеликоптер, заедно с въоръжени войници в подножието на връх Бабу. Районът бил отцепен и нямало никого наоколо. Групата се качила към върха. Мъжът посочил място на скалите.

Войниците извадили големи камъни и се отворил вход към пещера. В отвора се вмъкват първо войниците, след тях селянинът. Той отново посочил нещо на стената в пещерата и излязъл. Следва разбиването ѝ, зейва вход със стъпала към странно подземие.

Военните осветили стълбището с мощните си прожектори и не повярвали на очите си. Пред тях буквално била „пещерата на Али Баба“. Подземието било пълно със скъпоценности.

Имало дървени сандъци с разпилени по пода златни монети, в други сандъци имало нахвърляни златни съдове, на поставки били подредени златно копие, златен меч и броня. Два диаманта с големината на гълъбово яйце отразявали светлината на прожекторите.

Имало и златна огърлица, златен пръстен и златно конско седло.

Друго, за което се говори, че намерили в пещерата, било книги с твърди кожени корици, златна мастилница, малки златни и сребърни фигурки на богове, двуметров златен кръст и две мраморни статуи с корони на главите.

След като се съвзели, внесли в пещерата акумулатори, монтирали бързо електрически лампи и осветили пещерата.

Двете статуи на мъж и жена в естествен ръст приковавали вниманието. В компанията на придружаващия офицер Людмила също влязла в пещерата. Тя била поразена от всичко видяно. На постаментите били изписани имената на император Константин и Елена.

Оказва се, че Людмила Живкова е настоявала всички съкровища да останат в България и да се разкрие на света истинската история на нашата страна и древните корени на българите.

Говори се, че Людмила е притежавала девет златни царски корони – седем златни корони на различни наши владетели от различни епохи, а другите две корони не били от българските земи.

Те били изнесени от страната след смъртта ѝ, а ценностите, взети от връх Бабу, са били транспортирани с хеликоптер до една от резиденциите на Тодор Живков. Следите им обаче се губят.

Людмила е притежавала отворени духовни канали и сетива и е виждала, по духовен път, много от местата и съкровищата, твърдят запознати.

Знае се обаче, че за много от мистериозните разкопки е била информирана и от иманяри или местни жители. Людмила влизала в архивите на Ватикана като историк четири пъти. Говори се, че оттам е успяла да вземе копия на оригинални карти и документи. Кое е вярно и кое не, никой не може да каже със сигурност.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли уникалната банкнота от 3 лева, тя е изключително ценна
Next: Водещ доктор разкри как да се справим с безсънието и да заспим само за 1 минутка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.