Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията около Хекимян се заплита: Ще става ли кмет на Борисов?
  • Новини

Мистерията около Хекимян се заплита: Ще става ли кмет на Борисов?

Иван Димитров Пешев септември 23, 2023
gfsddhfghfgjfgjgf.png

„През вече далечната 2004 година започнах в БТВ като стажант. Тогава бях на 20 години.

За 19 години разбрах какво е да си посветен на журналистиката, да обичаш хората, с които те среща съдбата и да се учиш от живота на истинските хора“ – това написа Антон Хекимян в личния си фейсбук профил.

Постът му идва минути, след като стана ясно, че е подал оставка и вече няма да е част от екипа на bTV.

„Извървях дълъг път и съм благодарен на колегите, които са ме подкрепяли в първите ми стъпки и на всички хора, които повярваха в мен.

Щастлив съм, че се участвах в това пътешествие. Битки, победи, радости, смях, незабравими герои, понякога сълзи, но никога съжаление. БТВ ме научи на дисциплина!

Да работиш с професионалистите в БТВ НОВИНИТЕ е привилегия и аз винаги съм ценил усилието на всеки един човек в екипа си.

Научен съм, че трябва да се дава шанс и се радвам, че успях да дам път на много млади хора да творят и на много колеги да намерят още предизвикателства в работата си.

Битката за истината трябва да се води на всички нива – независимо от длъжността, която заемаш или професията, която практикуваш. А журналистите са онези хора в нашето общество, които следват принципа на истината безусловно.

Не мога да скрия, че решението да поема в друга посока е изключително трудно. Но всеки, който ме познава истински, е наясно, че обичам предизвикателствата и не се страхувам.

Докато пиша тези думи през съзнанието ми преминават лицата на любимите ми колеги и приятели в БТВ – сърцето ми е пълно. Благодаря!“, допълни Хекимян.

Междувременно вече се появиха версии за това къде може да е следващата му месторабота.

Според първата версия капитанът на отбора на bTV Хекимян ще е един от 20-те кандидат кмета на ГЕРБ за София.

„Не е вярно“, опровергаха веднага от централата на партията на Бойко Борисов.

Според мълвата Хекимян бил забелязан около кабинета на Борисов в централата на партията. Там обаче е администрацията на bTV и е възможно просто да е отишъл да си подаде документите за напускане и случайно да се е видял с Борисов.

Запознати обаче твърдят, че Хекимян може и да е предложението на ГЕРБ за кандидат кмет на София. Борисов онзи ден каза, че има 20 кандидати и още избира. После каза, че кандидатът му ще изненада всички.

Според друг слух обаче Хакимян ще стане началник на новинарския екип на най-големия конкурент на телевизията, която управляваше досега – НОВА.

Свръхамбициозното ръководство на Нова броудкастинг груп е направило неустоимо предложение на капитана на противниковия отбор.

На този етап от НОВА ТВ няма официално потвърждение или опровергаване на слуха.

Каква ще е бъдещата месторабота на Хекимян все още остава загадка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иван Гарелов рухна в ефир, никой не очакваше тази изповед
Next: Хекимян с първи думи след напускането на бТВ и решението да поеме в друга посока

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.