Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията с Емил Боев от Перник се заплита, намесиха и Сашко
  • Новини

Мистерията с Емил Боев от Перник се заплита, намесиха и Сашко

Иван Димитров Пешев февруари 8, 2023
eeemsmasoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Възможно ли е изчезналият Емил Боев от Перник да е отвлечен? Такава версия лансира брат му. Тези дни той обяви награда от 100 000 лева за този, който го открие жив или даде информация, която да помогне за откриването му. Момчето е в неизвестност вече десети ден.

Братът на Емил Боев казва, че е решил да обяви награда заради липсата на резултат от издирването до момента. Преди да изчезне безследно, младият мъж е бил в града и е оставил телефона в колата си, защото е бил счупен, припомня БНТ.

„Не съм сигурен как успява човек да изчезне безследно. В дън земя в град и то на сред фестивал, но ето, че е възможно. 10 дни продължаваме доброволци, полицаи да работим доста здраво и въпреки това, поне по моя информация, разбира се, не сме и на сантиметър по-наблизо от това да го намерим“, заяви Мартин Боев.

Мартин казва, че версията за отвличане е предположение, което е направил по пътя на логиката, а не защото има конкретна причина за това.

„Методът на елиминация, честно казано. Защото виждам, че не е тръгнал към гората. Нямало е как да тръгне към гората. Нямало е какво да прави там. В тези температури, в това състояние.

Ако е бил тръгнал към града е щял някой да го види. Няма как да се завре във ферма или в нещо подобно, защото никой в логиката не би направил това и ако беше на улицата, нящой щеше да го види“, заяви Мартин Боев.

От полицията в Перник отказаха коментар на този етап. Заявиха само, че въпреки изминалото време продължават да работят активно по случая. Според дългогодишния бивш шеф на „Издриване“ в МВР оперативна логика в подобна версия има и по нея би трябвало да се работи.

„Обикновено при проведени бързи издирвателни мероприятия има положителен резултат. Но тук виждаме, че вече повече дни температурите са доста ниски и е опасно и за здравето, но след като всички местности в района са проверени може да се работи и по тази версия за някакво отвличане“, заяви Красимир Занев, бивш началник „Издирване“ в МВР.

И според Мартин Боев и според Красимир Занев обаче не може да се прави аналогия между намирането на малкия Сашко, след като баща му обяви 100 000 лева награда, и случая с Емил.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Животът побеждава: Бебета и деца са извадени живи след 48 ч. под руините
Next: Благоевградски бизнесмен загуби раница с много пари и документи! Лудата история за намирането им!

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.